Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Какви са залозите?
Калиста не можеше да намери гласа си, затова Хамптън отговори вместо нея.
— Давам сто лири на онзи, който ми отстъпи мястото си. — Дрейк огледа масата.
Един младеж се надигна.
— Дадено.
Дрейк кимна на Клайд, който седеше мрачно в един ъгъл.
— Управителят ми ще ви напише разписка. Много ви благодаря.
Калиста все още се взираше в Клайд, когато Дрейк зае мястото си. Защо ръцете му бяха превързани? И той също беше с маска.
Гласът на Дрейк привлече вниманието й:
— Предполагам, че мога да играя с банкови разписки?
— Прекалено много предполагате. Както обикновено. Купете си чипове, както всички останали — отвърна Калиста.
Дрейк се ухили.
— Връщам се веднага. Ще ме изчакате, нали?
— Ако искам. Но ако смятате да ни нервирате, докато чакаме, няма да стане. Само най-опитните, не най-хитрите, печелят на тази маса.
Дрейк се наведе и прошепна в ухото й:
— Би трябвало да си разбрала досега, скъпа моя, че аз винаги печеля. Особено когато много искам нещо. — Пламтящият му поглед докосна собственически раменете и гърдите й.
Той тръгна, оставяйки останалите мъже да се взират жадно в настръхналата кожа на Калиста там, където я бе докоснал погледът на Дрейк.
Само гордостта й я задържа на масата. Гордостта и решителността да дразни този човек, докато той, също като нея, излезе от кожата си, изпълнен със същото желание, както и тя.
Глава 10
Въпреки отсъствието на Дрейк, Калиста продължи да раздава. Нека си потърси друга маса. Останалите играчи имаха достатъчно време, за да разгледат и подредят картите си. Калиста направи същото, но подскочи, когато сянката на Дрейк се извиси над нея.
Той погледна към купчината карти върху зелената покривка на масата, докато останалите играчи притискаха подредените си карти до гърдите си. Вниманието му се съсредоточи върху Калиста.
— Лисица — произнесоха безшумно устните му.
Тя го изгледа високомерно.
— Присъединете се, ако смеете.
Мъжете около масата ахнаха при тази смелост от нейна страна.
Дрейк седна на мястото си.
— Не е хубаво да предизвиквате бика, скъпа моя. Това може да се окаже твърде опасно. Ходил съм в Мадрид и съм гледал корида. Бих отбелязал, че роклята ви е червена като наметалата на матадорите. — Погледът му отново се плъзна собственически по тялото й.
Цербер не харесваше думите му повече, отколкото господарката си, затова се приближи още повече до Калиста, показвайки зъбите си на Дрейк. Калиста потупа мастифа по главата.
— А аз бих отбелязала, че матадорът, въпреки че е много по-малък и слаб от бика, почти винаги побеждава. Бикът, макар и да е страховито чудовище, обикновено свършва окървавен в прахта.
Дрейк се подсмихна.
— Оле!
— Моля?
— Така викат испанците, когато матадорът успее да измъкне наметалото изпод носа на бика.
Калиста отвори уста, за да отговори, но един от по-възрастните играчи на масата се оплака:
— А вие можете да се препирате колкото си искате, но по-късно, ако може. Мислех, че това е игрален дом, а не Глоуб Тиътър.
Калиста се изчерви и се усмихна сладко на мъжа.
— Разбира се, сър. Хайде да започнем с наддаването.
Беше й необходимо голямо усилие, за да се концентрира. След всяка карта, която докосваше масата, Калиста очакваше Хенри да нахлуе в залата и да заповяда на Дрейк да излезе, но Хенри очевидно беше зает на масата със заровете. Въобще не се изненада, когато Дрейк излезе победител от това раздаване. Трябваше да се стегне. Беше тук, за да изкарва пари, не да ги губи, най-малко пък заради мъжа, който им бе откраднал толкова много.
Той очевидно не се притесни ни най-малко от необходимостта да разгледа и подреди картите си бързо. Спечели и второто раздаване.
Когато Калиста съобщи точките, останалите играчи изгледаха кисело Дрейк.
— Проклятие, имате дяволски късмет, Херик — обади се един.
— Славата и богатството не са ли ви достатъчни, приятелю? — изръмжа друг. — Може би си носите с вас госпожица Късмет, колкото и да рита и да се противи?
— Не, предпочитам да идва доброволно — отвърна той. Пръстите му докоснаха леко тези на Калиста, докато вземаше картите си от третото раздаване.
Калиста усети, че се изчервява. Разгледа картите си, без да казва нищо, надявайки се, че мъжете около масата няма да разберат двоякото значение на думите му. Само Хамптън я изгледа замислено.
Точно в този момент Калиста дори не можеше да си спомни как бе изглеждал Хийт, а това само я ядоса още повече. Да, Дрейк имаше причина да мрази Хенри, но тя лично не му беше сторила нищо. Но пък ако искаше, само с една дума щеше да го изпрати в затвора. Как се осмеляваше да й говори така пред толкова много хора?