Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— Обещавам, че повече няма да го тормозя, докато не се изправи на крака.
Калиста кимна.
— Върви. И, моля те, побързай.
Дрейк завърза маската си и излезе.
Калиста хвана ръцете на Хенри.
— Моля те, Хенри, дръж се! Винаги ще те обичам, винаги!
Дори и ако застанеше между нея и Дрейк. Не можеше да изрази мислите си точно, но знаеше, че е така. Що се отнася до другото — дали Хенри ще продължи да я обича, ако тя избере врага му, тя нямаше как да разбере.
— Мили Боже, нека не се стига дотам — молеше се тя.
Привела глава, Калиста коленичи и стисна още по-силно ръцете на Хенри, опитвайки се да го върне в съзнание.
В ранните часове на утрото, след като игралният дом вече беше затворен, Хенри си почиваше. Странният лекар с напевния говор смеси някакви миризливи неща и ги напъха в гърлото на Хенри, после намаза гърдите му. Затрудненото дишане и сърцебиенето постепенно се успокоиха.
Калиста се преоблече с една удобна муселинена рокля, която й изпрати Мариан, и се приготви за дългата нощ. Лицето на Хенри вече имаше по-здрав цвят. Калиста вдигна крака на стола си и обви ръце около коленете си, замислена върху иронията на живота.
Дрейк беше посветил живота си на унищожението на този мъж, но въпреки това, когато Хенри имаше нужда, Дрейк направи всичко по силите си, за да го спаси. Нима Дракона не беше толкова зъл, че да не иска Хенри да страда повече. Или, както сърцето й искаше да се надява, Дрейк най-после виждаше безсмислието на отмъщението си? В края на краищата, би могъл сега да дойде и да предяви претенциите си върху къщата и всичко в нея, но той не го направи.
Калиста затвори очи, опитвайки се да заспи, но споменът за лицето му не излизаше от главата й. Избледнелият белег върху слепоочието му само подчертаваше изключителната воля на този мъж, който не искаше и не даваше нищо. Но все пак тя често бе ставала свидетелка на нежността му. Каквито и да бяха чувствата му към дъщерята на Хенри Стантън, той не бе злоупотребил с нея, когато имаше тази възможност, както биха направили повечето от мъжете от неговата класа.
Очевидно действията му спрямо нея не бяха на човек, обсебен от омраза. Може би, в известен смисъл, той отговаряше на чувствата й. С лека усмивка на устните тя се пресели в една далечна страна, където дракон пазеше земята на един граф. Тук лъвовете лежаха заедно с овцете, а принцесата превръщаше дракона в принц само с любовта си…
Но доста по-малко приятната действителност я събуди. Откъм фоайето се чуха спорещи мъжки гласове.
Разпозна първо гласа на Куотърмейн.
— Изчезвайте от собствеността ми! Вие и прислужникът ви не сте добре дошли тук…
— Калиста ще прецени най-добре. — Гласът на Дрейк беше тих, но личеше, че е ядосан.
— Сестра ми не е в състояние да преценява каквото и да било. Вие сте я омагьосали — каза Саймън.
Следващият глас беше на Клайд:
— Само едно същество може да ни съди. А вие ни се доверихте, когато доведохме Хасан. Той е много по-добър от онези английски касапи, които наричате лекари…
— Проклет дивак, ето какво е! — каза Куотърмейн. — А сега изчезвайте, преди да съм ви изхвърлил.
— Не можете да гледате резултатите от делото си, така ли? Снощи почти не го погледнахте. Вгледайте се добре и ще разберем дали имате някаква съвест — тихо каза Дрейк. — Излез на светло, Клайд. Може би вече е време да събудим и Калиста.
— Направи само една крачка, копеле, и горчиво ще съжаляваш — извика Куотърмейн.
Калиста вече бе тръгнала към вратата на спалнята, но спря. Обзе я ужас. Тук имаше нещо нередно.
— Какво иска да каже той, Алекс — попита Саймън.
— Нямам ни най-малка представа.
Но Калиста разпозна лъжата. Забърза към вратата, за да разбере какво бе направил Куотърмейн сега.
Куотърмейн стоеше с гръб към нея на най-долното стъпало, хванал с две ръце парапета, преграждайки пътя за нагоре. Саймън гледаше Дрейк и Клайд, които очевидно тъкмо бяха влезли.
Калиста се приближи към стълбището на пръсти, опитвайки се да разбере какво става. Беше изминала обаче само три крачки, когато Клайд погледна нагоре и лицето му се освети от лампите.
Калиста ахна и привлече вниманието на всички.
Затича се надолу и бутна ръката на Куотърмейн, за да погледне по-отблизо Клайд. Лицето му приличаше на накълцано месо. Ръцете му бяха превързани.
— Какво се е случило с теб, Клайд? — Калиста имаше чувството, че отговорът няма да й хареса.
Клайд се поколеба. Погледна към Дрейк.