Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Това би могло да създаде някои проблеми — каза Белгарат.
— Не и ако я отбягвам — вдигна рамене Силк. — Жените мурги рядко се срещат с мъже — особено с непознати, така че не мисля, че ще си налитаме един на друг кой знае колко често през следващите няколко дни. С Оскатат обаче нещата седят другояче. Срещал съм и него, докато бях там.
— Мисля, че, ако въобще е възможно, ти ще трябва да оставаш тук, в стаите ни — предложи старецът. — Това би могло да те предпази от неприятности.
— Винаги ли е такъв крал Ургит? — попита Дурник Сади. — Изглежда ужасно шеговит, както се казва. Не мислех, че мургите знаят дори как да се усмихват.
— Той е доста сложен човек — отговори Сади.
— Отдавна ли го познаваш?
— Той често посещаваше Стис Тор като по-млад, обикновено по задачи, възложени от баща му. Смятам, че се е хващал за всевъзможни причини да излезе от Рак Госка. Той и Салмисра се разбираха доста добре. Разбира се, това беше преди лейди Поулгара да я превърне в змия. — Евнухът разсеяно прекара длан по черепа си. — Не е много силен крал — забеляза той. — Детството му, прекарано в двореца на Таур, го е направило плах и той страни от каквато и да било конфронтация. Въпреки това е оцелял. Прекарал е целия си живот, опитвайки се просто да остане жив, а това прави човек много бдителен.
— Утре пак ще говориш с него — каза Белгарат. — Виж дали ще можеш да го накараш да ти даде по-конкретна информация за онзи кораб, който смятат да ни дадат. Искам да стигна до остров Веркат преди настъпването на зимата, а и много хора от групата ни правят неща, които биха могли да привлекат внимание, ако се наложи да останем тук за по-дълго. — Той погледна укорително Ерионд.
— Наистина не бях виновен аз, Белгарат — кротко запротестира младежът. — Просто огънят в светилището не ми хареса, това е всичко.
— Опитай се да овладееш предразсъдъците си, Ерионд — каза старецът с леко саркастичен тон. — Нека не се отклоняваме по такива нравствени поводи точно сега.
— Ще се опитам, Белгарат.
— Оценявам това.
На другата сутрин Оскатат ги свика на аудиенция с краля на мургите в едно осветено от свещи помещение, което беше по-малко и не толкова ярко като огромната тронна зала. Гарион забеляза, че Силк остана с внимателно смъкната качулка, докато сивокосият мъж не напусна залата. Ургит и Сади си говореха тихо, докато другите седяха настрана на столовете, наредени покрай стените.
— Това може би беше първият намек, че на баща ми започва да му хлопа дъската — казваше кралят на мургите. Той отново носеше лилавия си елек и панталон и се беше проснал небрежно в стола. — Внезапно беше обхванат от дивата амбиция да стане върховен крал на Ангарак. Аз лично смятам, че Ктучик му насади тази идея, за да подразни Урвон. Както и да е — продължи той, въртейки масивния златен пръстен на един от пръстите си — бяха нужни обединените усилия на всичките му генерали, та вманиаченият ми баща да бъде убеден, че армията на Закат може да го размаже като буболечка, когато си поиска. Щом в края на краищата тази идея се просмука в главата му, той напълно подивя.
— О? — каза Сади.
Ургит се ухили.
— Хвърли се на пода и започна да дъвче килима. След като се поуспокои, реши да опита с преврат. Заля Малореа с агенти — а мургите са може би най-непохватните шпиони на света. Накратко, по онова време Закат беше около деветнадесетгодишен и беше безразсъдно влюбен в едно мелценско момиче. Семейството й беше затънало в дългове и агентите на баща ми изкупиха всичките им задължения и започнаха да ги притискат. Според блестящия план, роден в болния мозък на баща ми, момичето трябваше да отговори на чувствата на влюбения до уши Закат, да се ожени за него, а после при първа възможност да забие нож между императорските му ребра. Един от мелцените, които онези високоинтелигентни шпиони бяха подкупили, за да им помагат в плана, изтичал до Закат с цялата тази мръсна история и момичето и цялото й семейство бяха незабавно осъдени на смърт.
— Каква трагична история — промърмори Сади.
— Още не си чул най-интересната част. Няколко от шпионите били накарани да разкрият цялата история — малореанците са много добри в убеждаването — и Закат за свой ужас открил, че момичето не е знаело абсолютно нищо за плана на баща ми. Тогава той се заключил в стаята си в двореца в Мал Зет за цял месец. Когато влязъл, бил един приятен и открит младеж, който предвещавал да стане един от най-великите императори на Малореа. Когато излязъл, вече бил студенокръвното чудовище, което всички познаваме и обичаме. Той събрал всички мурги в Малореа — включително доста голям брой роднини на баща ми — и се забавляваше, като изпращаше в Рак Госка парчета и късове от тях в богато украсени ковчежета, придружени от оскърбителни бележки.