Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Алтал му се присмя. „В илюзията ти няма истина, Генд. Придържай се обаче към нея, щом си длъжен да го направиш. Притисни илюзията към гърдите си с цялото старание, на което е способен човек. Въпреки всичките ти усилия аз ще изтръгна тази илюзия от ръцете ти и слънцето отново ще поеме по своя път. Времето няма да се върне в отправната си точка. Илюзиите ти са глупави, а проклятията ти — безплодни. Хвърлям ръкавица в лицето на Кралицата на мрака. Хвърлям ръкавица в твоето лице, Слуга на мрака. Хвърлям ръкавица в лицето на този, който е твой Господар, но никога няма да бъде мой.“
Тогава Генд изкрещя…
…и Алтал се събуди.
— Полудя ли? — извика Еми и гласът й затрептя в главата му.
— Не знам, Еми — отвърна й спокойно той. — Нали лудите не знаят, че са луди? Ако си спомням добре, по този въпрос вече разговаряхме няколко пъти в Дома. Знаеш ли, дойде ми наум, че би трябвало да се заемем с Генд. Той се опитва да си играе с реалността, обаче и аз съм майстор в това. Известни са ми множество начини, по които мога да променя правилата на играта, както и да ги състави.
— Това не би трябвало да те изненадва, Двейя — промърмори тихият глас на Лейта. — Нали в крайна сметка го нае именно заради това?
— Лейта, нямаш работа тук! — рече остро Еми.
— Просто полюбопитствувах, Двейя — отвърна Лейта. — Пък и няма как да ме изгониш оттук, добре знаеш това.
— Уважаеми дами, не бихте ли могли да проведете разговора си другаде? — попита Алтал. — Иска ми се да поспя, а вие вдигате много шум.
Рано сутринта Алтал, Елиар и Бейд направиха кратък оглед на околността.
— Това не е точно приятелска територия, господа — предупреди ги Алтал. — Кверонците сами по себе си не представляват особена заплаха, но се намираме прекалено близо до Некверос за моя вкус.
Реши да не им казва нищо за нощното посещение на Генд.
Когато се върнаха в лагера, видяха, че Андина и Лейта оживено спорят. Гер, седнал наблизо, ги наблюдаваше отегчено. Момчето засия, когато ги видя и попита обнадеждено:
— Открихте ли нещо?
— Видяхме само една сърна — отвърна Елиар. — Хора нямаше.
— Да нахраним конете, господа — предложи Алтал. — След това ще се погрижа за закуската.
— Тъкмо бях започнал да си мисля, че си забравил за нея, и щях да ти напомня — каза Елиар.
— За какво разговарят дамите, Гер? — попита Бейд, когато отидоха при конете.
— Главно за дрехи — отвърна Гер. — Преди това, за прически. Изглежда, се разбират добре. Естествено Еми лежи в скута на Андина, за да ги опазва от спорове.
— Еми е женска котка, Гер — каза му Елиар. — Тя може би също се интересува от дрехи и прически.
След като нахраниха конете, се върнаха при дамите и Алтал поднесе закуска.
— Досега виждали ли сте нещо толкова странно? — обърна се Елиар към Лейта.
— Странно е, настина — съгласи се тя, като не скри удивлението си от ентусиазма, с който Елиар се зае със закуската.
— Той все още расте — обясни й Бейд.
След като Елиар най-накрая се наяде, Еми се обърна към Алтал и каза:
— Време е да покажем на Лейта Ножа, приятелю. Почти съм сигурна относно следващото ни местоназначение, но нека да играем по правилата.
— Няма нищо страшно, Лейта — каза Андина на новата си приятелка. — Просто ще усетиш лека изненада, и толкова. Лично мен малко ме замая, но на Гер въобще не се отрази. Можеш ли да четеш?
— Да — отвърна Лейта. — Писмеността, която знам, не е като вашата, но не вярвам това да ми попречи.
Елиар избърса устата си с ръкав и извади Ножа.
— Не мисли, че те заплашвам, Лейта — опита се да я успокои той. — Просто върху острието има дума, която трябва да прочетеш.
— Разбрах. Покажи ми го — каза тя.
Елиар поднесе Ножа пред очите й с лявата си ръка.
— Обърнал си го наопаки — каза му тя.
— Вярно, прощавай — каза той и го премести в другата си ръка. — Какво ти казва?
— „Слушай!“ — отвърна тя простичко.
Песента на Ножа този път зазвуча някак си по-наситено и по-силно. Елиар изглеждаше малко изненадан. Лейта посегна и го хвана за китката.
— Не го прибирай. — Не откъсваше поглед от блестящото острие. След това започна да трепери и се олюля, сякаш щеше да изгуби съзнание.
— Не прави това, Лейта — скарай се Еми с гласа на Алтал.
— Извинявай, Двейя — отвърна й Лейта с треперещ глас. — Бях длъжна да го узная. Там са написани толкова много неща…
— Прекалено много, за да ги осмисли човек само за миг, мила — отвърна Еми. — Значи, Алтал, отгатнах. Време е да се прибираме у дома.