Пътешествие към Арктур

— Що за човек си ти? — внезапно възкликна Корпанг.

— В какъв смисъл?

— Как така си станал толкова близък с Невидимия? Защо преди да те срещна, въпреки безкрайните молитви и самобичуване, никога не го доближих? С какво ме превъзхождаш?

— Дочуването на гласове свише не ми е професия — отвърна Маскул. — Отличавам се с прост и открит дух. Затова узнах неща, които досега ти не си успял да доловиш.

Корпанг се свъси и замълча. Явно имаше горд характер.

Корнизът се издигаше. Двамата мъже се оказаха високо над платформата на противоположната страна на пропастта. Пътят рязко свърна надясно. Те заобиколиха зейналата яма и стъпиха на другия корниз, сякаш вървяха по мост, за да стигнат до върха на отсрещните скали. Пред тях се откриха нови скали. Двамата вървяха след барабана в подножието на нови възвишения. Докато минаваха покрай входа на една огромна пещера, чуха звука от недрата й и влязоха вътре.

— Ще ни заведе до външния свят — предупреди Корпанг. — Понякога излизам там по този път.

— Значи без съмнение той ни води именно натам. Признавам, че ще бъда доволен да видя отново слънцето.

— Как ти остава време да си мислиш за слънцето? — усмихна се едва-едва Корпанг.

— Обичам слънцето, пък и не съм с дух на фанатик.

— И все пак, ще стигнеш там преди мен.

— Не се заяждай — каза Маскул. — Ще ти съобщя нещо: Муспел не се подчинява на волята ни и няма нищо общо с нея. Защото волята е свойство на този свят.

— Каква е тогава целта на пътуването ти?

— Едно е да вървиш нанякъде, съвсем друго е да си имаш определена цел. Едно е да се мотаеш по пътя си към целта, друго — да се движиш с прекомерна скорост към нея.