Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Защо го направи? Защо дойде тук?
Тя премигна, за да пропъди дъжда от очите си, и се вгледа в похитителя си. Струи се стичаха по лицето му, на челото му бе прилепнал един кичур, по миглите му се събираха капки, кръгли като мъниста. Просветна мълния, посребри чертите му, очите му горяха от дива, необуздана страст.
Сабрина заблъска гърдите му, мяташе се в стоманените му прегръдки. Трябваше да се отскубне. Трябваше… той простена от болка, свитият й юмрук замръзна на гърдите му. Ръцете му я притиснаха, той затвори очи и лицето му се изкриви. Раната отново се бе отворила.
Сабрина притисна ръка и почувства биенето на сърцето му върху дланта си. Той леко си пое въздух, отвори зелените си очи и се вгледа в нея, погледът му беше помътнял от болка. Последното нещо, което трябваше да направи сега, бе да тича като луд под дъжда.
— Тримейн, пусни ме да си ида, преди и двамата да пострадаме още повече. Всичко свърши. Просто ме пусни.
— Не мога да го направя, Сабрина.
Той я хвана за ръката и я повлече обратно към къщата. Тя се дърпаше, запъваше обутите си крака в тревата, пързаляше се, за малко не се прекатури през глава към него. С едно леко движение той се наведе и я метна на рамо. Байрон припкаше в краката му.
— Пусни ме! — изпищя тя и заудря гърба му с юмруци. Без да й обръща внимание, той я пренесе от кабинета в коридора. Когато наближи стълбите, залитна и се хвана за парапета, за да не падне. Тъмната ръка на страха сграбчи сърцето й. Ударите по гърба му веднага престанаха.
— Пусни ме, Тримейн. Пусни ме, преди да се самоубиеш.
Той тръгна по стълбите, подпираше се на парапета, дишането му беше рязко и хрипливо. На втория етаж спря, подпря напрегнатата си ръка на резбованата подпорна колона и после продължи по коридора. Пусна я веднага щом влязоха в спалнята му.
— Да не би пак да кървиш?
— Надежда или страх е това, което блести в очите ти, Сабрина? — попита той и се приближи.
Сребърна светлина проблесна в стаята, последва я дълбок грохот.
— За жалост, ако исках да те убия, можех да го направя сто пъти, докато лежеше в безсъзнание тези дни.
На една крачка от нея той спря, широките му рамене се повдигаха от неравномерното дишане. Мократа ленена риза прилепваше по тялото му и очертаваше плътните мускули, преливащи се с тъмната сянка на черните къдрици.
— Какво искаш? — той трепереше от студ. — Защо дойде тук?
— Трябва да свалиш тези мокри дрехи — каза тя и се пресегна към копчетата на ризата му.
Ийън хвана ръцете й. От косата върху бузите му се стичаше вода, като струи сълзи, точно такива, които сега пареха душата й и се надигаха към повърхността.
— Кажи ми защо дойде тук? — думите с мъка излизаха от устата му.
— За да те нараня! Да те унижа така, както ти унизи мен!
Той си пое дъх дълбоко и я погледна.
— Като се ожениш за племенника ми?
— Никога не съм искала да се оженя за Тимъти.
Той обви шията й с ръка, подпря с палец нежната кожа под брадичката и повдигна главата й. Очите му горяха като изумрудени огньове и проникваха в душата й.
— Лъжеш.
— Копеле!
Покри устните й със своите в насилствена целувка. Сабрина усети вкус на дъжд, страст и гняв. Отблъсна раменете му, искаше да избяга от него, да избяга от желанието, което пропълзяваше в собственото й тяло. Но това беше жажда, потискана твърде дълго.
Той я притисна до себе си така, сякаш искаше да изцеди и последната капка живот от тялото й. Като дива птица желанието запърха в нея, напрегна се да разбие оковите на гнева и болката, мяташе се, издигаше се, бореше се да излети.
Дълбоко в плътта й отекна пулс, който се сля с ритъма на сърцето. Ръцете й се разтвориха на раменете му, пръстите й се плъзнаха по мократа му риза.
Той прокара ръце по гърба й, подхвана ханша й през пластовете подгизнали дрехи и леко я повдигна към тялото си. Но това изобщо не беше достатъчно. Метрите поплин и лен едва й позволяваха да почувства тялото му, топлината, която се надигаше в слабините му. Плътта й болезнено жадуваше допира на голото му тяло, искаше да го почувства вътре в себе си.
Сякаш прочел мислите й, той плъзна ръка и хвана горната част на корсажа й. С рязко движение го разтвори, копчетата се разхвърчаха и се блъснаха в гърдите му. Ръцете й останаха приковани към тялото, когато той дръпна дрехата към раменете й.
— Недей — простена тя. Последният разум се бореше да надмогне изблика на чувствата й. — Ти си мой враг!
— Омагьоса ме, вещице! — отворената му длан се плъзна по тялото й и докосна гърдите й. — Сега си носи последствията.
Горещите му пръсти галеха кожата й през тънката риза, докато развързваше корсета й. Нежната коприна се омачка в ръцете му и оголи гърдите й за допира на устните, езика и зъбите му.