Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Държа да кажа, че ме изненадвате, млади човече — съдията пристъпи към Ийън. Наложи му се да заобиколи една маса и два стола, преди да стигне до него. — Значи това е младата дама.
Ийън представи Сабрина на съдия Върнън Атли, сякаш бяха дошли на следобеден чай. Но той беше човек, способен да люби една жена сутринта и да я обеси след обяд. Сърцето му бе изпълнено само със злост, помисли си тя.
Дали ще сложат окови на ръцете й? Гърлото й се сви. Представи си, че могат да я хвърлят като животно в някоя тясна затворническа килия с решетки и гърлото й се сви. Щеше да се чувства като в пещерата във Виксбърг. Само че тогава се страхуваше да излезе, за да не я разкъсат снарядите на янките. Стоеше вътре и се ужасяваше, че може да се окаже жива погребана. А сега ще я затворят в тясната килия заради този янки. Потисна желанието да се обърне и да побегне като изплашен заек и се изправи. Скоро щеше да даде на тези янки добър урок по южняшка гордост.
— Бихте ли желали нещо за пиене, преди да започнем? Кафе? Чай? — Атли се усмихна на Ийън. — Или нещо по-силно?
Сабрина поклати глава, смаяна от хладнокръвието на този човек. Той наистина харесваше професията си, помисли си тя. Сигурно гледаше всяко обесване.
Ийън също отказа.
— Нямам търпение да приключим с всичко това.
Атли погледна Сабрина и се усмихна още по-широко.
— Напълно разбирам припряността ви.
Пристъпи между двамата, хвана ги за ръце, поведе ги към прозореца и започна да бъбри за времето. Сабрина почувства, че коленете й се огъват при всяка стъпка. Дали ще я съдят? Или направо ще я затворят и ще забравят за нея?
А скандалът?
Леля й Керълайн и Луси щяха да се съсипят. Имаше ли начин арестуването й да се запази в тайна от пресата? — питаше се тя. Погледна към Ийън. Невъзможно. Ако всичко станеше тихо, Тримейн не би се зарадвал.
Една мълния светна, секунда по-късно гръм разтърси прозорците. Бурята навън бе превърнала утрото в полунощ, лятото — в зима. Тя се вгледа в отражението си в стъклото. В светлината на газениците лицето й блестеше, струи дъжд се стичаха и изкривяваха чертите й.
Глупава жена! Безразсъдно, себично дете! Божичко, защо обърка абсолютно всичко?
— Господин Макдафъл, моля застанете до господин Тримейн — каза Атли и взе една черна книга от масата вляво. — Госпожо Ролинс, ако обичате, заемете място до госпожица О’Нийл.
Дребната икономка се засмя тихо и застана до Сабрина. Всички се чувстват щастливи, помисли си Сабрина, всички до един.
Атли застана пред групата и отвори книгата на едно място, отбелязано с червена панделка. Прочисти си гърло то и заговори:
— Възлюбени мои…
Той продължи, думите му нахлуха като вихър в объркания ум на Сабрина, трябваше й време, за да разбере какво става.
— Какво става тук? Какви ги бръщолевите?
Атли спря, погледна Сабрина така, сякаш току-що й бе пораснала втора глава.
— Уверявам ви, че всичко е наред, госпожице О’Нийл.
Сабрина погледна Тримейн. Лицето му бе спокойно. Не издаваше никакви чувства, очите му бяха безизразни като зелена завеса, която прикриваше всяка мисъл.
— Какво е това, Ийън Тримейн? Някаква нова игра?
Без да вдигне поглед от лицето й, Ийън каза:
— Господин съдия, мисля, че аз и младата дама се нуждаем от няколко минути насаме.
Атли прочисти гърлото си.
— Да, разбира се. Ние ще…
Сабрина не го изпускаше от очи, чу как стъпките тихо се изнизват навън по килима, врата се отвори и затвори с леко изщракване.
— Това някакъв номер ли е?
Слабото му лице потрепна.
— Номерът отдавна мина от ред, Сабрина.
Тя се отдалечи от него и притисна ръце към кръста си.
— Да не очакваш да ти повярвам, че искаш да се ожениш за мен?
— Докато смъртта ни раздели.
Тя се завъртя на пети, бледосинята коприна прошумоли около нея. В душата й, сред изпепелените мечти, трепна надежда като жив въглен.
— Защо? Защо правиш всичко това?
Той стоеше неподвижен. Очите и лицето му бяха безизразни. Дъждът шибаше прозорците. В далечината сводът се разкъса от една светкавица — пика, прорязала небесното сърце. Той се обърна и се загледа през малките стъкла.
— Реших, че ще съм доволен, ако си ми съпруга — гласът му бе дълбок, нисък, безчувствен.
— Обичаш ли ме? — прошепна тя обнадеждено.
Ийън се изсмя грубо и гневно, стаята прокънтя.
— Любовта няма нищо общо с това.
Дори и да я беше пронизал с меч, щеше да понесе по-леко болката от това, което изпитваше в момента.
— Тогава защо? Защо се жениш за мен?