Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Яж — Хана вдигна лъжицата, в която имаше залък препечен хляб, напоен с мляко.
Ийън я отблъсна.
— Не съм чак толкова зле, че да ям тези неща.
— Не си зле! Мислехме, че ще те загубим. Хайде, изяж си препечения хляб като добро момче.
— Хана, къде е…
Тя бутна лъжицата в разтворената му уста. Ийън почти се задави. Преглътна лигавата смес и едва отвори уста, за да възнегодува, когато Хана му бутна втора лъжица.
— А сега ще ти кажа нещо, Ийън Тримейн — рече тя, като приготви поредната лъжица разкашкан хляб. — Хич не ме е грижа кое е това момиче — лейди Джулия Уиндъм, Сабрина О’Нийл, царицата на Египет или която и да било друга. Тя е прекрасна, почтена млада дама. И ако мислиш, че може…
— Хана, аз… — тя се засили с лъжицата, но той затвори уста и попарата се посипа по брадата му.
Хана бързо загреба друга.
— Не знам какво се е случило между вас — държеше лъжицата като пистолет до стиснатите му устни. — И не ме интересува. Ти си влюбен в нея, а на всичкото отгоре — и тя е влюбена в теб. И ще ти кажа, че си най-големият глупак, който се е раждал на земята, ако не се ожениш за нея.
Ийън и без това не се съмняваше много, че е най-големият глупак на земята, защото вече започваше да вярва на хубавата червенокоса. Вдигна ръка, че се предава. Хана свали лъжицата.
— Искам само да знам къде е. Моля те, не ми казвай, че си я пуснала да се върне в града — попи брадата си със салфетката.
Хана се изправи и посочи към прозорците.
— Можеш и сам да се убедиш. Тя е в градината и Лутър я пази, сякаш това мило създание е някоя престъпница.
Ийън се облегна на възглавниците и погледна навън. Долу в лъчите на предобедното слънце, сред розите, стоеше Сабрина. Широкополата сламена шапка засенчи лицето й, когато тя се наведе да отреже една роза. На Ийън му се искаше Сабрина да вдигне глава. Искаше да я види. Помисли си, че иска да я вижда всяка сутрин, като се събужда, и вечер тя да е последното нещо, което е запомнил, преди да заспи.
— Къщата е пълна с рози — промълви Хана. — Тя ми каза, че е направо грехота да ги оставим да увехнат, без да ни порадват с красотата си.
Сабрина се обърна, фигурата й се открояваше в профил на фона на зелените храсти. Тя постави една жълта роза в плетената кошница в ръцете на Лутър. Ийън огледа гърдите й, раирана коприна в гранитни и бели цветове скриваше формите, които той копнееше да помилва. Изпитваше болезненото желание да я прегърне. То пулсираше в него — по-силно от отворената рана.
— Ако тя е лейди Джулия Уиндъм, нямам друг избор, освен да се оженя за нея.
— А ако не е?
Ийън се отпусна на възглавниците и се загледа в гънките на тъмния балдахин. Какво трябва да прави човек с една еретична вещица, когато има достатъчно доказателства да я изпрати на кладата? Да я изгори?
— Нека се надяваме, че това е Джулия.
Глава 18
Слънцето играеше на криеница, ту хвърляше светлина върху гладкото езеро в Сентръл Парк, ту се скриваше зад плътните пухести сиви облаци. Тим погледна Луси, потопи греблото и контурите на един бряст, който се оглеждаше във водата, се разчупиха.
Луси седеше срещу него като порцеланова кукла, облечена в розов органдин и коприна с цвят на слонова кост. Усмихна се и потопи пръсти във водата, погледът й проследи двойка лебеди, които плуваха край тях.
През двете седмици, в които лейди Джулия оздравяваше, двамата се срещаха всеки ден. На първите срещи той излизаше с нея просто за да запълни мястото на красивата графиня, но сега нещата се бяха изменили. Изпитваше ужас при мисълта, че Джулия може да се върне в светския живот.
Един слънчев лъч прониза облаците, освети Луси и превърна косите й в тъмен пчелен мед. Тя вдигна очи към небето и се усмихна пленително. В този момент той разбра, че иска да я види сред падащи есенни листа, да я прегръща пред огъня, който пращи в камината през зимата, да й подари първата пролетна роза. Но какво да прави с Джулия?
Лъчът изчезна, притиснат от облаците.
— Изглежда, ще вали — каза Тим и като погледна небето, разбра, че скоро ще им се наложи да хукнат към дома й. Дали щеше да завари там Джулия?
— Винаги съм обичала дъжда. Особено когато носи нежност и прохлада през летните дни — Луси го погледна в очите, усмивката й обви сърцето му в топлина.
Тим се поколеба, отпусна неподвижно греблото във водата, докато гледаше лицето й. Как да я пусне да си иде?
— Когато бях малка, винаги гледах да избягам от къщи и да се разходя без чадър под летния дъжд. Това направо довеждаше майка ми до отчаяние.