Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Едната му ръка загреба косата на тила й, подхвана главата й и я задържа, докато я целуваше. Сабрина почувства, че неговата разгорещеност я завладява, огънят му я изпълваше, докато кръвта й кипна и тя почувства, че е готов да я погълне. Ръцете, стегнати до тялото й, се опитваха да го докоснат, деряха бедрата му, искаха да го придърпат, докато умът през цялото време й крещеше, че трябва да го отблъсне.
Той я вдигна на ръце, отнесе я до леглото и я притисна към кадифената завивка. Светкавица проблесна навън и обля в бяла светлина голите й гърди, чийто розови връхчета бяха набъбнали и изкусителни.
— Красива магьосница!
Той притисна разтворените си устни до шията й, езикът му премина по кожата и се спусна като гореща лава по извивката на рамото й.
Тя притисна раменете си в дюшека, изви се към него и подложи гърдите си в безмълвна молба. Той откликна, пое студената плът в устните си, езикът му беше като огнена фъртуна. Сабрина се разтърси, нежни звуци на доволство изпълниха стаята, с безпомощен срам тя разбра, че излизат от собствените й устни.
Той прокара ръце под полите й, отхвърли ги нагоре към кръста и разтвори краката й с коляно. Устните му се сляха с нейните, когато ръката му погали вътрешната страна на бедрото й, където потърси и откри отвора на бермудите. Още щом допря влажната й плът, тя повдигна таза си — един праисторически жест на желание, който не можеше да сдържи, дори ако от това зависеше животът й.
— Кажи, че ме желаеш, Сабрина — той произнесе думите тихо, дъхът му изгаряше рамото й, дрезгавият шепот едва надмогваше шума на дъжда, който плющеше по стъклата.
Абсолютна капитулация. Безусловна. Той искаше пълна победа над нея. Трябваше да откаже. Да го отблъсне. Той хвана чувствената й плът още по здраво, палецът му намери влажния вход и се плъзна вътре, после излезе навън, но тя се притисна към дланта му, простена и започна да се мята.
— Кажи ми — прошепна той и устните му докоснаха ухото й, а ръката му спря да се движи. — Кажи, че дълбоко в себе си ме желаеш.
Тя сви устни и се огъна, за да го достигне. Той се отдръпна, ръката му се отмести и трепна над нея, не я докосваше, остави я само да почувства топлината на дланта му върху влажната гореща плът. Желанието се бореше с гордостта й. Но битката бе отдавна решена.
— Желая те — прошепна тя. — Бог да ми е на помощ, желая те.
Въздишката, която се изтръгна от устните му, бе пълна с болка, сякаш нейното смирение го порази окончателно. Но тя не можеше да го осъзнае, способността й за това бе претопена в безумно желание. Измъкна се от корсажа и обгърна раменете му, държеше го неразделно до тялото си, притискаше чувствителните си гърди към мократа му риза. Завъртя ханш, почувства, че краката му се размърдаха, пръстите му я докоснаха, докато разкопчаваше панталона си. Скоро отново ще го притежава — това ще е откупът за изгубената гордост. В момента не можеше да прецени какво й струва всичко това.
Твърдата му плът я докосна, тя се изви, за да го обхване, дългите й крака се увиха високо около гърба му, викът й се блъсна в устните му, когато двамата се сляха. Спомени и сънища, действителност и фантазия се сляха. Сега беше неин, поне в тези няколко мига. Тя посрещаше всеки буен тласък на тялото му. Сега пак враждуваха, но силите им бяха изравнени в любовната битка.
Дъждът звънтеше по прозорците, светкавици разкъсваха небето като бледо подобие на бурята, разразила си между един мъж и една жена. Гняв, желание, ярост и любов се извисяваха и се разбиваха на малки светлинки и се преливаха. Тялото му потрепери, когато навлезе в нея един-единствен последен път, дълбокият му стон се сля с тихото й хлипане. Ийън я повдигна към себе си и я остави да го поеме в цялата му дължина и плътност.
Сабрина се опитваше да го придърпа все по-дълбоко в себе си, не можеше да си представи, че трябва да се отдели от него. Той се отпусна върху й и ниско изръмжа с глава на рамото й. Сабрина усети по кожата си топлото и влажно дишане. Погледна абаносовата коса, навита на едри къдрици на тила му, и повдигна ръка — копнееше да ги погали.
Тътенът на гърма се чу някъде в далечината и я върна към действителността. Нищо не беше се променило. Още бе негова пленница, той — неин враг.
Сабрина се поколеба, сви треперещите си пръсти и юмрукът й се отпусна върху рамото му. Ийън повдигна глава и погледна лицето й, очите му бяха като свежа зеленина — бистри и неразгадаеми. Сянка премина по лицето му, желание, което така приличаше на нейното, го преследваше като призрак. Искаше да обвие ръце около него и да го прегърне. Но не можеше.