Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Изглежда, сте завоювали малко от територията ми — Ийън се приближи. Движенията на гъвкавото му тяло сега бяха напрегнати, държеше лявата ръка близо до себе си.
— Но тя още не смее да се доближи до мен — каза Сабрина и погледна Гуинивиър, която куцукаше зад Ийън.
— С времето и това ще стане.
Тя се размърда на стола и двамата знаеха, че не й остава много време.
Бялата риза и тъмносивите панталони на Ийън се вееха около него — личеше, че доста е отслабнал. Сабрина потисна порива да стане и да го подкрепи. Най-добре да не го докосва. Може би това е начинът да овладее емоциите си. Сигурно щеше да успее да устои на невероятния му чар.
Ийън седна в креслото, заето допреди малко от Ормсби, и като огледа шахматната дъска, каза:
— Много хитро.
— Казаха ми, че вие бихте се справили по-добре — мълния блесна в стъклата и озари лицето и раменете му със сребърни искри. Само миг по-късно гръмотевицата процепи утринния въздух. Сабрина потръпна, опита се да прояви смелост, да не допусне жестоките спомени, които се разбудиха в ума й.
— Плашат ли ви бурите?
Като малка тя много обичаше бурните дъждове, които раздираха долината на Мисисипи. Мълниите им приличаха на приказно небесно сияние. Но всичко се промени. Сега това беше само храна за спомените и всепоглъщащия страх, с който бе живяла в течение на месеци. Повдигна глава и срещна нежния му поглед. Под очите на Ийън тъмнееха морави сенки, които й напомниха, че за малко не го изгуби.
— Редно ли е вече да ставате от леглото?
— Имате навик да избягвате въпросите ми. — Сигурно много разпитвате.
Той взе черната царица от дъската и реши да промени темата.
— Ще играем ли?
Сабрина погледна ръката му, дългите му пръсти премятаха черната царица. Тези пръсти бяха докоснали тайни места по тялото й, за които тя самата не знаеше. Сега беше толкова уязвима, чувствата й можеха всеки момент да избият на повърхността. Двубоят беше неравностоен.
— Не мисля — Сабрина се надигна от стола.
Ийън сграбчи китката й, когато Сабрина се опита да го подмине.
— Пак ли ще избягате от мен?
Ръката й се сви, следи от пръстите му останаха по кожата й.
— Разбирам, че трудно приемате това, но аз не желая компанията ви.
Без да я изпуска, той стана. Значително я надвишаваше на ръст. Сабрина повдигна глава, за да го погледне в очите. Горещината на тялото му я привличаше като пламък.
— Дори не ми оставяте възможност да ви благодаря за помощта.
Тя сведе поглед, нежните му очи я смутиха повече от всеки изблик на гняв. Дали е повярвал в лейди Джулия? Едва тогава тя прозря, че той едва ли би се влюбил в англичанката. Плановете й за отмъщение бяха обречени на провал още от самото начало. Нямаше никакви възможности да спечели тази война. Единствената надежда, която таеше, бе, че ще може да напусне бойното поле невредима.
— Може би вие ми спасихте живота.
— Всеки греши понякога.
Той простена, дълбокият му глас потръпна в гърлото.
— Наранявате ме.
— Аз не — тя повдигна очи и го погледна. — Но някой друг успя. И според господин Макдафъл това не се случва за първи път.
Той поклати глава.
— Господин Макдафъл се тревожи твърде много.
— Кой друг знаеше, че ще идвате тук?
— Никой. Или поне не някой, който иска да ме убие.
— Може да са ви проследили. Това е човек, който ви мрази толкова, че да иска да ви убие.
— Говорите така, сякаш познавате някои от враговете ми — каза той и погали бузата й с пръсти. — Искам да кажа, някои други врагове, освен вас.
Тя сведе очи, за да прикрие чувствата си, и се вгледа в черните къдрици, които се подаваха изпод леко разкопчаната му риза. За момент се отдаде на мисълта за това, което усещаха устните й, когато докосваха тези къдрици, как опитваше вкуса на кожата му с език и вдъхваше уханието на тялото му. Тя прехапа устни и отмести поглед от този привлекателен триъгълник от окосмена загоряла кожа върху една златиста върволица на изумрудения вълнен килим под краката си.
— Познавате ли някой, който би се зарадвал, ако умра? — Сети се за двама. Единият, слава богу, беше на един речен кораб на километри от тук. Гръм разтърси небесата.
— Дочух един спор между Уолтър Стриклънд и жена му. Той, изглежда, не се радва особено на връзката ви с Фелисити.
— Стриклънд има погрешни впечатления.
— Предполагам, че това не му е хрумнало просто така — тя го гледаше настойчиво.
— Не — Ийън повдигна глава и се загледа в отворените френски прозорци зад гърба й. Сухожилията на врата му се изпънаха. — Фелисити е успяла да му го втълпи.
— И вие очаквате да повярвам, че нямате връзка с Фелисити? — попита тя, изумена от факта, че крещи като ревнива съпруга и не може да се овладее.