Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Тия евреи в Русия никога не са били евреи и са яли свинско месо на поразия, защо тогава в Германия от цялата религия са си избрали именно да не ядат свинско?!
— Всеки има право да си избере каквото си иска от религията — възразих аз.
— Не, но защо точно пък да не яде свинско?
— А самата ти защо не влизаш в християнски черкви? — попитах я ехидно. Много ме беше яд, когато ние с Мура и Катка разглеждахме храмовете, а Женка стоеше отвън с вид на човек, комуто е известно нещо, което аз не знам. — Ти си си избрала да не влизаш в чужди храмове.
— Това е съвсем друга работа. Тук най-важното е да не се поддаваш на чуждите църкви. Да не им падаш в касичката…
Разсърдих се. Според мен всеки има право да си избере нещо лично свое, макар и малко — да не яде свинско или да спазва постите, — а виж, да не приемаш чуждите църкви означава да посягаш на чуждото голямо. След бурен скандал Женка се съгласи с мен.
25 февруари, неделя
Помислих си — не съм истински вярваща, която ходи на черква и други такива. Дори ми се струва (може би не съм права и в такъв случай предварително моля за извинение), че на Бог му е все едно дали си мажа филията с масло или не. Никога няма да повярвам, че той си няма други грижи, освен да ме наблюдава втренчено. Почти съм сигурна, че Бог няма да забележи, ако изям едно парченце кашкавал. И си изпия кафето с мляко.
26 февруари, понеделник
Спрях да постя, защото много се развълнувах от едно невероятно Събитие. Всички казват, че такива чудеса се случват крайно рядко или изобщо не се случват — ръкописът на моя „Дневник“ (по-нататък — Книга) случайно се оказал пред очите на скучаещата съпруга на един издател и ето ти — Книгата ми е приета от издателството или жената на издателя. Мисля, че има чудеса, защото:
1. Мура смята, че „Дневникът“ е необичайно хубав, а дъщеря ми е строг, но обективен ценител на истинската литература.
2. Альона и Олга го хвалеха, Женка го слушаше по телефона и не се караше, а това вече значи нещо, дори твърде много.
3. При това Олга е професионалист — разбира от кино.
4. Животът е на ивици, всеки го знае. Ако Роман не ме беше изоставил така, не се боя от тази дума, жестоко и ако сега се обичахме, убедена съм, че нито една жена на издател не би взела в ръце моя „Дневник“, никога. Но Бог (съдбата, ангелът хранител) строго следи райетата на живота, за да може след всеки провал на всяка цена да се пада и по един късмет.
Издателството, което ще издава Книгата ми, не е голямо (защо ли ми е голямо?), ние с издателя веднага се сприятелихме, както и с жена му, много приятни хора.
МАРТ
1 март, четвъртък
Аркадий (това е издателят ми) ми каза по телефона, че книгата ми е превъзходна.
Крачех из кухнята с независима писателска походка, треперех, пушех, примирах от щастие, по-нататък не чух нищо. Макар че той говореше за важни работи, които един писател трябва да изслуша внимателно. За тиража, сроковете, хонорара.
Аркадий ми съобщи, че в печатницата случайно имат дупка (не разбрах) и книгата ще излезе само след два месеца.
За хонорара не чух — беше ми неудобно. Та това е изкуство, при това не мога да се отърся от мисълта, че АЗ би трябвало да платя, че ще ми ИЗДАДАТ романа.
— Благодаря ви, много ви благодаря — благодарих на Аркадий. — Поздравете жена си, довиждане.
Пьотър Иванич, Никита и Альона казаха, че всеки труд трябва да се заплаща и ми се полага хонорар. Не съм сигурна. Макар че от друга страна, всеки труд трябва да се плаща, нали така?
Все пак е любопитно колко ли ще ми платят? Не ми е удобно да звъня пак и да питам.
С хонорара ще си купя лаптоп и ще мога да си пиша Идващата книга в задръстванията. Или не, по-добре да направя ремонт и да купя на всички скъпи подаръци: Мура ще взема нещо от „Манго“, на мама ще осигуря абонамент за Дома на книгата, на Лев ще му купя огромен изкуствен кокал, на Сава — дъска за ноктите, че сега си ги точи на гърба на Лев Евгенич, и за Хантенбайн ще има нещичко… Имам предчувствие, че хонорарът трябва да е голям.
До вечерта си мечтах все за хонорара, Олга каза, че трябва да подпиша договор, тогава ще разбера всичко: какъв ще ми е хонорарът, и ще мога да планирам разходите си Ще изчакам няколко дни от приличие, най-добре седмица, и ще се обадя на Аркадий — да подпишем договора.
Изчаках от приличие до един часа на обяд. Обадих се в издателството и се чувствах Много Важен Автор.
— Е, как вървят работите? С моя договор?
— Разбирате ли, ситуацията на книжния пазар се мени непрекъснато, понякога до обед е една, а следобед — друга.