Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Преди Гейвин да й отговори, тя се обърна към съпруга си:
— Вятърът беше, Алек. Хлопна вратата направо в гърба ми. Страхотно силен удар — продължи тя, тъй като видя, че двамата мъже невярващо се споглеждат. — И този зловещ и тайнствен звук… Знаете ли, сякаш някой ми се смееше отдалеч. Алек, защо ме гледаш толкова подозрително? Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти.
— Вие нямате вина, милейди — намеси се Гейвин, — вратата беше… — Не довърши, тъй като видя знака на господаря си.
— Вратата беше какво, Гейвин?
— Заяла. Беше заяла — смънка той.
— Гейвин, иди и нареди да приготвят банята за Джейми! После отиди на хълма и започни да разпитваш слугите. Сигурно някой е видял нещо…
Алек отнесе Джейми зад преградата и нежно я положи върху леглото.
— След като се изкъпеш, оставаш в леглото! — заповяда той.
— Защо?
— Какво защо, Джейми? Защото трябва да си починеш и да възстановиш силите си.
— Аз вече се възстанових!
Алек поклати глава.
— Сега би трябвало да рониш сълзи, момичето ми, а не да ми се усмихваш толкова сладко. Знаеш ли, че си лека като перце?
— Трябва да остана в леглото, защото съм… лека? Алек, в това няма никакъв смисъл!
Лицето й бе прашно, косите — разрошени, а изцапаните й със сажди ръце — скръстени в скута. Алек си каза, че никога не е изглеждала по-красива. Появиха се прислужници с ведра. Джейми ги поздрави поотделно. Тя не само помнеше имената им, но знаеше и имената на съпрузите и децата им. Младият мъж бе искрено впечатлен. Съпругата му наистина притежаваше забележителна памет. А като разпитваше всяка от жените за близките й, тя й показваше колко я цени и държи на нея.
Алек забеляза, че жените й отвръщат с обич и я гледат с искрена загриженост.
Дори вечно намусената стара Хеси, главната готвачка, се усмихваше.
— После ще станете ли, за да нагледате работата на мъжете в… кухнята? — попита тя и хвърли плах поглед към леърда си.
Джейми прикри усмивката си.
— Той вече видя дупката, Хеси — прошепна тя. — Аз нямам никакво намерение да се отказвам от работата.
— Аз ще се заема с това — заяви Алек.
— Наистина ли? — Малката му съпруга изглеждаше толкова доволна от него, че Алек се запита дали това не бе целта й.
— Ангъс може да надзирава войниците — продължи той, — след като аз им обясня какво трябва да правят. — Наблегна на думата „аз“, но по изражението на Джейми бе ясно, че тя е убедена, че се е наложила. — Дупката ще бъде закована с дъски, докато се довърши залата.
— Залата ли? Не разбирам.
— Не искам кухнята да е свързана със залата — отсече Алек. — Кухненската миризма ще се носи там през делия ден. Ще направим покрит коридор, който ще свързва двете сгради. Това не те ли удовлетворява?
По подозрителния поглед, който му хвърли, Алек предположи, че не е особено доволна.
— Колко дълго ще се строи този коридор?
— Не много — чу се да обещава той.
Джейми доволно кимна.
— Видя ли, Хеси? Нали ти казвах, че Алек ще разбере колко е нужна тази промяна. — Усети, че съпругът й се мръщи и побърза да добави: — Казах на Хеси, че и слугите, и войниците ти заслужават еднакви грижи.
Отговорът му я изненада.
— Вярно е и не е било нужно да го казваш на Хеси. Тя разбира своето значение в дома ми.
Слугинята гордо изпъчи рамене, сетне се поклони на господаря си и побърза да излезе.
— А сега по-добре се изкъпи, съпруго моя, преди водата да се е вледенила!
Когато обаче Алек излезе иззад преградата, усмивката му се стопи. Закрачи напред-назад покрай камината, опитвайки се да събере мислите си. Някои бе извършил злодеяние — бе се опитал да убие неговата скъпоценна Джейми! Ако не беше отишъл навреме… Ако се бе забавил още малко в конюшнята…
— Алек? Никой не е видял нищо. Гласът на Гейвин го стресна и Алек спря.
— Говори по-тихо. Не искам Джейми да чуе.
— Тя вече го чу — подвикна Джейми зад преградата. Алек придърпа Гейвин по-близо.
— Джейми, не слушай! — извика в отговор Кинкейд.
— Не го правя нарочно — разнесе се отново гласът й. — Не си ли забелязал, Алек, че тази преграда не осигурява твърде голямо усамотение. Попитах отец Мърдок дали смята, че е възможно да се преместим в една от стаите на горния етаж. Той спомена ли ти за това?
— Трябваше да попиташ мен.
— Ти беше зает.
— Не личи, че преди малко едва се е спасила от пожар, нали, Гейвин?
— Тя е много по-силна, отколкото си мислим. Може би в крайна сметка отец Мърдок е прав. — Гейвин говореше тихо, за да не го чуе Джейми, но наглежда не се получи.
— Разбира се, отец Мърдок е прав, Гейвин — отново се разнесе гласът на. Джейми. — Не забравяй, че той е Божи служител.