Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Виковете й скоро преминаха в задавена кашлица. Отломък от една греда тупна право в краката й. Джейми се отдръпна, но пламъците бавно запълзяха към нея. Тя се загледа като омагьосана в едно цвете, чиито венчелистчета се свиха и сякаш се стопиха в пламъка. Скоро колибата се изпълни с дим. Джейми се строполи на земята, отчаяно опитвайки се да си поеме въздух. Глиненият под бе приятно студен.
Не искаше да повярва, че ще умре. Алек ще дойде и ще я спаси! Той й бе обещал да я закриля!
О, Господи, моля те, накарай го да побърза! Не позволявай отново да остане сам. Той се нуждае от мен! Освен това още не ми е казал, че ме обича! Къде, по дяволите, се бавеше?
Джейми внезапно се ядоса. Когато я измъкне оттук, ще му се скара и ще му изтъкне колко е важно човек да бъде точен.
Мили Боже, сигурно полудяваше! Краткотрайният изблик на гняв стопи и малкото останали й сили. Джейми затвори очи и започна да се моли.
Измъченият рев на Алек проникна през мъглата от дим. Тя немощно се усмихна.
— Благодаря ти, Господи!
Алек тъкмо бе тръгнал нагоре по хълма, когато чу виковете. В следващия миг видя и пламъците. Хукна натам. Когато Гейвин го настигна, в гърдите му вече бушуваше гняв. Знаеше, че тя е вътре. Знаеше…
Двамата се добраха едновременно до колибата. Видяха дървената греда, подпряла вратата. Гейвин я ритна, а с един силен удар Алек изкърти вратата от пантите и я хвърли на земята.
Обзелият го ужас му придавате допълнителна сила. Когато видя Джейми, просната на пода, го обхвана толкова силен бяс, че едва не събори стените с изтерзания си вик.
Грабна я и я изнесе навън само миг преди колибата да рухне. Коленичи на земята и я прикри с тялото си. Не искаше да си поеме въздух, преди да се увери, че тя диша. Раздиращата й кашлица бе сигурен знак, че е жива, ала умът му все още бе замъглен от преживения ужас и той не можеше да разсъждава трезво.
Трябваха му няколко минути, за да се съвземе. Гейвин коленичи до господаря си.
— Алек, отдръпни се и я остави да си поеме дъх — прошепна той и не можа да разпознае немощния си глас. Джейми отвори очи и видя разтревоженото лице на съпруга си, надвесено над нея. Опита се да му се усмихне през сълзи. Забеляза, че очите му са замъглени. Сигурно от дима…
Протегна ръка, за да докосне челото му и едва тогава осъзна, че все още стиска едно от дивите цветя. Хвърли го и нежно погали веждите му. Алек докосна челото й.
— Обещах ти, че няма да те напусна. — Гласът й бе пресипнал.
— Никога нямаше да ти позволя.
И двамата нежно се усмихнаха.
— Добре ли си, Джейми? Наранена ли си? — Загриженият му поглед я смая.
— Знаех, че ще дойдеш.
— Откъде си могла да го знаеш?
— Защото държиш на мен, Алек Кинкейд.
Успя много успешно да имитира заваления му говор. Алек кимна, доволен. Сетне й помогна да се изправи, като нежно придържаше главата й. Когато се обърна, за да поеме надолу по хълма, видя, че е заобиколен от голяма група войници.
— Не е пострадала зле — успокои хората си той.
Джейми се опита да вдигне глава, за да им кимне за поздрав, ала съпругът й не й позволи. Притисна я толкова силно към гърдите си, че едва не я смачка.
Този мъж наистина не си знаеше силата! Усещаше треперенето на ръцете му. А докато го чакаше да я спаси, беше чула как крещеше името й. Алек започваше да я обича, независимо дали искаше да го признае.
Тази мисъл я накара да забрави, че почти се бе докоснала до смъртта.
— Доста се забави, Кинкейд — промърмори тя.
— Как ли пък не! — усмихна се той. — Тичах като подгонен от дявола.
— Значи все пак не съм толкова маловажна за теб?
Той не отговори, докато не стигнаха до стъпалата на замъка.
— Не, не си.
Джейми почака, но Кинкейд не каза нито повече.
Въпреки това тя изпитваше огромно щастие. Хапка по хапка… Нали точно така се бе похвалила пред отец Мърдок, че може да изяде огромна мечка. Тъкмо по този начин смяташе да покори и Ален Кинкейд. Засмя се, но този път на собствената си глупост. Защо й трябваше толкова време, за да разбере, че тя се нуждае не по-малко от любовта му, отколкото той от нейната?
— Как можете да се смеете в този момент, лейди Кинкейд? — ахна Гейвин. Отвори вратите и ги последва вътре. — Аз още треперя от гняв.
— Смея се, защото току-що осъзнах нещо много важно. Няма да бъде хапка по хапка, а целувка по целувка. Има значителна разлика. И това е единственото обяснение, което ще получите от мен.
— Явно димът е размътил мозъка й — предположи Алек и поклати глава.
— Защо си толкова ядосан, Гейвин? — Джейми надзърна зад рамото на Ален, за да види лицето на войника. — Не мислиш, че аз съм виновна, нали?