Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Никога досега не си говорил с толкова страст, а пък аз ти се смея. Не се обиждай, стари приятелю, но лицето ти пламти като факла.
Маркъс спря да се мръщи, щом Гейвин го потупа по рамото. Дори се усмихна.
Ала усмивките им се стопиха, когато Алек се присъедини към тях. Изражението на лицето му не предразполагаше към шеги.
— Къде е моята съпруга?
Извика го толкова силно, че Гейвин си помисли дали не са го чули и войниците от външния двор.
— Горе. Чисти най-отдалечената стая.
— Сама ли е?
— Проверих стаята — побърза да се защити Гейвин. — Никой не може да влезе или да излезе оттам, без да го забележа.
Алек кимна.
— Искам вие двамата да я следвате неотлъчно, докато се върна — заповяда той. — Не бива да прави и крачка без вас — единият ще бъде отпред, а другият — отзад. Разбрахте ли?
Гейвин и Маркъс кимнаха.
— Тя ще започне да се чуди защо — обади се накрая Маркъс. — Тя е англичанка, Алек. Не е глупава.
Гейвин бе изненадан от шеговитите нотки в гласа на Маркъс.
— Да, ще започне да се чуди — подкрепи го той.
— Тогава оставете я да се чуди — сряза ги Алек. — Просто й кажете, че това е моя заповед. По дяволите, тази жена не бива да се занимава с чистене и метене на стаите!
— Тя иска да работи, Алек — обясни Гейвин. — Аз разбирам, че по този начин изразходва част от енергията си. Може би е взела и от твоята сила. Виждаш ми се доста изтощен. Дали не се нуждаете от още малко следобедна дрямка, милорд?
— Нима той е спал? — смаяно попита Маркъс.
— Вашето държание никак не ми харесва — тросна се Алек. — И ако продължавате да ми се хилите по този начин, кълна се в Бога, ще ви дам да се разберете! А когато свърша с вас, обещавам ви, че ще спите много по-дълго от мен!
Заплахата му имаше ефект, тъй като двамата воини смирено сведоха глави.
— Отивам да се видя с Ангъс — подвикна им през рамо Алек. — Връщам се след няколко минути.
Докато крачеше към къщата на Ангъс, гневът му приличаше на завихрящ се вятър. Обаче виковете, които се разнасяха от къщата на верния му воин, показваха, че и Ангъс не е в по-добро настроение.
Елизабет отвори вратата. Когато видя своя леърд, лицето й се озари от широка усмивка — явно никак не бе разстроена от крясъците на съпруга си.
— Не изглеждаш никак зле за жена, която живее с луд мъж, Елизабет — отбеляза Алек, докато влизаше.
— Твоята съпруга ме предупреди, че няма да е никак лесно да накарам Ангъс да почива. Оказа се напълно права, тъй като той се е превърнал в див звяр. Точно сега е доста трудно да се обича подобен мъж — продължи тя и повиши глас, за да я чуе и Ангъс, — но аз съм сигурна, че щом свалят конците от раната на гърдите, той ще спре да се оплаква.
— Ще престанеш ли да сипеш такива обиди за мен? — извика Ангъс от леглото. — Нашият господар е дошъл да ме види, жено, а не да слуша женски мрънкания!
Елизабет хвърли раздразнен поглед към Алек и се обърна към съпруга си.
— Мога ли да му предложа чаша вино?
— И аз ще пийна — изръмжа Ангъс. Елизабет не му обърна внимание, наля на Алек червено вино, а на съпруга си подаде чаша вода.
— Оставям ви насаме — рече Елизабет, поклони се на господаря си и се запъти към вратата.
— Елизабет? Ела тук за малко — подвикна Ангъс.
Алек се облегна на перваза на прозореца и се загледа в малката хубава жена, която забързано пристъпи към леглото. Видя, че Елизабет се изчервява и скоро разбра защо — верният му воин бе обвил ръка около шията й и дълго и страстно я целуна. Прошепна нещо, когато жена му се изправи, и я потупа по задника. Елизабет изхвръкна през вратата.
— Тя е добра жена — рече Ангъс и дълбоко въздъхна. Изля водата от чашата си през прозореца и стана от леглото, за да потърси стомната с вино.
— Взе я със себе си — засмя се Алек. — Изглежда те познава по-добре, отколкото си мислиш.
Ангъс остана доволен от думите на своя леърд и кимна на Алек да раздели виното си с него. После отпи щедра глътка.
— Господи, колко е вкусно! Твоята жена каза на Елизабет, че не мога да пия вино, докато не ми махне конците. Само един Бог знае защо е казала такова ужасно нещо, а Елизабет се подчинява на всяка нейна заповед. Чувствам се много нещастен с тези две жени, които постоянно се въртят около мен, Алек. Трябвате да ме оставиш да умра и да ме спасиш от тези…
— Ангели?
Ангъс кимна.
— За нещо специално ли искаш да говориш с мен или просто си дошъл да ме видиш?
— Затвори вратата, Ангъс! Не искам никой да чуе разговора ни. Имам нужда от някои сведения, приятелю, и от съвет.
Ангъс ритна вратата с крак.
— Досещам се, че е нещо сериозно, Алек. Изглеждаш доста разтревожен.
Алек обясни какво се бе случило с Джейми. Завърши разказа си, като добави, че тя не знае за опита за убийство.