Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Не й даде възможност да отговори. Устните му превзеха нейните и езикът му грубо проникна в устата й. Джейми потрепери от удоволствие. Сетне съпругът й я повдигна високо и с едно силно движение разтвори бедрата й. Тя ги обви около кръста му.
— Алек?
— Обещай ми — дрезгаво промълви той.
Гласът му едва проникна през сладката мъгла, която я бе обвила.
— Обещавам — простена младата жена.
Алек изръмжа доволно и яростно влезе в нея. Шепнеше в ухото й любовни слова.
Джейми се вкопчи в него, мълвейки любовни клетви, а когато освобождението й наближи, изкрещя името му.
Взаимното им отдаване бе пълно. Алек дълго остана в нея, за да не заличи аромата на страстното им любене. Искаше завинаги да останат слети в едно.
За първи път в живота си се чувстваше задоволен докрай. Разбираше какво означава това, ала инстинктивно се бунтуваше и не искаше да си признае. Това щеше да го направи слаб, уязвим… Не бе готов.
Джейми усети как той се напрегна. После я отпусна на земята, извърна се и засъбира дрехите си. Видя мрачното изражение на лицето му.
— Алек? Не ти ли доставих удоволствие?
— Достави ми голямо удоволствие, съпруго моя — пресипнало отвърна той.
Джейми не го попита нищо повече и двамата мълчаливо се облякоха.
— Тогава защо си толкова намръщен? Ако аз наистина съм те направила щастлив…
— Намръщен съм, защото ми каза, че се чувстваш незначителна. Занапред не искам да мислиш такива глупости, Джейми. Как, за Бога, ти е хрумнала тази нелепа мисъл…
— Ти ме нарече незначителна — напомни му тя, Изглеждаше искрено озадачена.
Очите на Алек се разшириха от изненада.
— Освен това ми каза, че съм маловажна. Не си ли спомняш, Алек?
Той сви рамене. Отиде да доведе конете. Когато се върна, лицето му се бе разведрило. Малката му нежна съпруга изглеждаше искрено ядосана.
— Нима не помниш собствените си думи?
— Това не са просто думи — извика през рамо младият мъж. — По-скоро обиди, любов моя.
— Значи признаваш, че си ме обиждал? — възмутено извика тя и се спусна след него.
— Разбира се.
Алек гръмко се засмя, когато Джейми изрече една дума, не особено подходяща за истинска дама.
Тя мигновено се почувства ужасно засрамена от ругатнята, изплъзнала се от устните й. Сведе глава и многословно започна да се извинява.
Той явно се забавляваше.
Младата жена не знаеше как да реагира. Обърна му гръб и се запъти към Уайлдфайър. Алек Кинкейд бе най-невъзможният мъж на света! Нима не разбира колко много тя жадува до чуе от него, че държи на нея?
Метна се на гърба на Уайлдфайър и взе поводите. Внезапно си припомни строгата заповед на Алек никога повече да не го напуска.
Значи държи на нея! Обърна се. Искаше да му го каже, ала самодоволната му усмивка я разколеба. Само жизнерадостно се засмя. Нека сам да осъзнае какво изпитва и постепенно да разбере, че не може да не я обича.
Смушка Уайлдфайър, но Алек сграбчи юздите. Тя смирено го погледна.
— Слушай ме внимателно, любов моя. Ето там посочи зад себе си — е земята на Кинкейд. А надолу, на юг, е твоята Англия. Разбра ли?
Младата жена прехапа долната си устна, за да не се разсмее.
— Разбрах — рече накрая, тъй като той продължаваше да се взира в нея.
Алек въздъхна дълбоко и обърна Уайлдфайър в правилната посока.
— Не, не си, любима — промърмори той.
Джейми широко се усмихна. Господи, всичко беше прекрасно! Вече не я бе грижа дали и занапред Алек ще се гневи и ще избухва. Нямаше нищо против и обидите, с които я обсипваше, тъй като разбираше, че това е неговият начин да защитава чувствата си. Не, вече нямаше нищо против, че винаги й противоречи и доста често я дразни.
Причината бе много проста — той я бе нарекъл любима.
Тринадесета глава
Когато се върнаха в конюшните, Алек се мръщеше, а Джейми се усмихваше. Гейвин и отец Мърдок се бяха изправили на стъпалата на замъка и наблюдаваха двойката.
— Май го е ядосала — отбеляза Гейвин.
— Чух, че заплашила един от хората на Макферсън, че ще забие кинжала си в гърлото му — рече свещеникът.
— Истина е. Много смело от нейна страна да заблуждава по този начин стария леърд и хората му.
— Защо мислиш, че е било заблуда?
— Ами, разбира се, че беше. Та тя едва ли знае как да хвърля кинжал.
— Ти много приличаш на своя господар, Гейвин, и безусловно приемаш мнението му. Той вече си е направил своите заключения за лейди Джейми. Ако бях на твое място, щях да си имам едно наум. Щом тя казва, че може да прониже някого, смятам, че не лъже. Лейди Джейми притежава много повече умения, отколкото си мислите вие двамата с Алек. Помни ми думите, момче!