Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Алек се оплаква, че е прекалено нежна.
— Но е и силна. Тя няма да се предаде толкова лесно. Искрите между тях двамата едва започват да прехвърчат…
Гейвин и отец Мърдок се обърнаха и видяха как Алек помага на съпругата си да слезе от коня. Забавиха се много повече, отколкото бе нужно. Гейвин и свещеникът забелязаха начина, по който двамата се гледаха, и решиха, че е по-добре да се оттеглят, разменяйки си и многозначителни усмивки.
Алек знаеше, че трябва да се заеме с по-важни дела, ала не можа да устои и леко целуна устните на Джейми.
Сигурно щеше да я целуне още веднъж, ако Доналд не се бе появил. Кинкейд му подаде поводите. Джейми се поклони леко и понечи да се отдалечи.
— Къде отиваш? — Искаше му се да я задържи още малко.
— Да си сменя роклята. Но първо ще трябва да отида да взема няколко свещи.
Алек искаше да повърви с нея, но Доналд го накара да промени решението си.
— Алек? Бих искал да разменя няколко думи с теб.
— Какво има?
— За кобилата на милейди. Никак не ми се иска да те занимавам с такъв дребен проблем, но вече не знам как да се справя е това твърдоглаво животно. Тя не се храни. Ще си счупи някой крак, докато се опитва да се измъкне от клетката. Вече строши три летви.
— Тогава я премести в друга клетка.
— Опитах.
Алек чу как Уайлдфайър се блъска в дървената преграда. Щом обаче я погали, тя моментално се успокои.
— Готово — рече той и се усмихна.
— Само защото твоят черен жребец е наблизо — отвърна Доналд. — Когато го види или подуши миризмата му, веднага се успокоява. Свикна с него. Чудя се, милорд, дали да не се опитаме да ги сложим в една клетка.
— Той ще я убие!
— Не мисля така. Тя ще се разболее, ако не започне да яде.
Алек реши веднага да изпробва предложението на Доналд. Ако жребецът му се опиташе да нарани Уайлдфайър, той щеше да се намеси.
Щом конят влезе в клетката, отиде право при хранилката и започна да яде, без да обръща никакво внимание на кобилата. Уайлдфайър се разфуча, възмутена от нахлуването в нейната територия, но жребецът изпръхтя страховито, което накара Алек да се усмихне. Животното изцвили, ноздрите му се разшириха и то се хвърли към задницата на кобилата. Уайлдфайър се изплаши. В клетката бе тясно и тя не успя да се изправи на задни крака. Жребецът я остави да вилнее. Най-сетне Уайлдфайър се примири и покорно зарови муцуна в хранилката. Само още веднъж се опита да избута натрапника, но напразно.
— Моят жребец обича да се налага също като мен — отбеляза Алек.
— Милорд? — изрече Доналд, очевидно смутен от забележката.
— Няма значение — усмихна си Алек, който си мислеше за Джейми. Припомни си какво му бе казал отец Мърдок — Джейми искала да има собствена спалня. Как ли пък не! Кобилата май имаше повече здрав разум от господарката си!
Нямаше намерение да оставя нещата така. Единственото легло, в което тя ще спи, е неговото. Разбира се, ще се опита да бъде търпелив и внимателен, тъй като не искаше отново да я разплаква. Но нямаше да отстъпи.
Джейми не подозираше за безпокойствата на съпруга си. Внезапно осъзна, че бе поела в грешна посока. След като си побъбри приятелски с ковача, тя реши да се запознае с обитателите на останалите колиби, скупчени близо до задната стена.
— Сигурно всички са на обяд — предупреди я ковачът.
— Дали мога да надзърна в колибите, как мислиш, Хенри?
— Разбира се, господарке. Те ще се зарадват, като им кажа, че сте проявили интерес към жилищата им.
Джейми бавно се заизкачва нагоре по хълма. Спря, за да откъсне няколко диви цветя и продължи. Стори й се, че чува някакъв шум зад гърба си, обърна се, но не видя никого. Реши, че навярно вятърът се шегува.
Джейми огледа колибата на майстора на ножове, сетне приближи до мястото, където се щавеха кожи, и тъкмо надникваше, когато някой силно я бутна в гърба. Тя бе толкова стресната от внезапното нападение, че падна на колене. Вратата шумно се затръшна зад нея.
Колибата нямаше прозорци и вътре бе тъмно като в рог. Младата жена промърмори няколко ругатни, недостойни за устните на една дама. Цветята се бяха разпилели по глинения под.
Предположи, че вятърът е блъснал вратата. Реши, че няма смисъл да търси цветята в тъмнината, изправи се и натупа праха от полата си.
Ако Алек я видеше сега, сигурно щеше да си помисли, че е несръчна като новородено конче.
Все още не подушваше опасността. Не се изплаши, докато не усети мириса на дим. Опита се да отвори вратата, ала тя не помръдна.
Тогава я обзе паника. Заудря с юмруци по вратата и завика името на Алек. Малката колиба се превърна в истински ад. За по-малко от минута целият покрив бе обвит в пламъци.