Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Четиринадесета глава
Гейвин подскочи стреснато, когато Джейми безшумно приближи зад него и леко го потупа по рамото. Младият мъж рязко се извърна, готов за нападение, ала видя, че това е господарката му и отпусна меча си. Тя носеше някакви обувки. Той се втренчи в тях, поклати глава и смутено промълви:
— Не ви чух да приближавате, милейди.
— Не исках да те стресна, Гейвин. Говори по-тихо. Алек си почива.
— Кинкейд?
— Моля те, Гейвин, не викай! Не разбирам защо ме гледаш така смаяно. В крайна сметка и Алек е човек. Нямаше да заспи посред бял ден, ако не е много уморен и не се нуждае от почивка, нали?
Гейвин отново поклати глава. Отчаяно се опита да сподави смеха си. Последният път, когато го видя, Кинкейд не му изглеждаше никак уморен. Разбира се, той се бе запътил към леглото, но Гейвин отлично знаеше, че не възнамерява да спи.
Хубаво щеше да се помайтапи с господаря си!
Джейми се подпря на ръката му и нахлузи обувките.
— Смятам да помоля Хеси да ми помогне да изчистим спалнята на горния етаж — рече тя. Пусна го, приглади полите на туниката си и понечи да се отдалечи.
Гейвин бързо и препречи пътя.
— Ще изпратя никой от хората си да я извика!
— Една разходка ще ми се отрази добре.
— Пазете силите си за предстоящата работа.
— Добре, Гейвин — съгласи се Джейми, за да го успокои. Струваше й се разтревожен. Защо ли?
— Добре ли си? Държиш се някак странно.
Той я остави да допре с ръка челото му, за да провери дали има треска.
— Чувствам се отлично, ми лейди. Не е ли по-добре да се заемете с работата си?
Джейми му хвърли още един изпитателен поглед, обърна се и се запъти към стълбите. Гейвин я следваше неотлъчно. Тя не каза нищо за необичайното му поведение, докато не стигнаха до третата врата. Там се обърна, а той побърза да й обясни:
— Помислих си, че може би има нещо за местене. Та да помогна…
— Много мило от твоя страна, Гейвин — нежно му се усмихна тя. — Обаче отец Мърдок вече ми помогна за големия сандък.
— Да наредя ли на хората си да донесат багажа ви от външния двор? Пристигна рано сутринта.
— Много ще ти бъда благодарна, Гейвин. Видя ли… Имаше ли един стол сред вещите ми в каруцата?
— Те не пристигнаха с каруца. Пътят дотук е доста стръмен и не може да се мине с каруца. Бяха натоварени на четири коня — уточни той и добави, виждайки разочарованието в очите й: — Да, милейди, забелязах доста странно изглеждащ…
— Това е моят любим стол — прекъсна го тя и радостно плесна с ръце. — Изглежда странно, но той се люлее напред-назад, Гейвин. Принадлежало на семейството на майка мм. Татко обичате вечер да сяда в него. Много мило от негова страна, че ми го е изпратил.
— Стол, който се люлее ли, милейди?
— Страхувам се, че новите неща не се приемат лесно тук. И все пак той е принадлежал на майка ми и аз ще го пазя, докато умра. Предава се от поколение на поколение.
Гейвин се запита кой ли глупак е измислил подобен странен стол, но не каза нищо. Реши да остави Джейми да се заеме с почистването. Придружи я до стаята и я огледа, за да се увери, че няма нищо нередно. Тъкмо вече слизаше по стълбите, когато Маркъс влезе в залата.
— Маркъс, искам да разменя няколко думи с теб — извика той.
— Да, Гейвин?
Гейвин не каза нищо, докато Маркъс не приближи до него. Заместникът на Алек постоянно поглеждаше към стаите на горния етаж. Никой не можеше да влезе или излезе, без да бъде забелязан.
— Искам двама войника под прозореца й.
— Какъв прозорец?
— Джейми почиства първата стая горе. Сложи двама войника и ред вратата и двама под прозореца.
— Какво да им кажа? — намръщи се Маркъс.
— Ще им кажеш, че са там, за да защитават господарката си — рязко отвърна Гейвин.
— Гейвин, какво се опитваш да ми кажеш? — раздразнено попита Маркъс.
— Не си ли чул?
— Какво да съм чул?
Гейвин въздъхна и обясни как едва са спасили Джейми.
— Някой я бе затворил вътре, Маркъс. Аз лично преместих гредата, с която бе залостена вратата. Все още не мога да го повярвам.
— Кой би могъл да е?
— Не са видели никого, но Алек иска ние двамата с теб да пазим Джейми.
— Специално мен ли спомена? — попита невярващо Маркъс.
— Да. Той цени твоята лоялност, Маркъс. Нима се съмняваш в това?
Маркъс поклати глава.
— Не съм му давал повод да се усъмни в лоялността ми. Но дадох достатъчно ясно да се разбере, че никак не съм доволен от този негов брак.
— Ти обиждаш своя леърд, щом…
— Не — разпалено го прекъсна Маркъс, — тъкмо обратното. Той показва, че държи на мен, Гейвин, и аз… се чувствам засрамен, че постъпих така.
Гейвин шумно се засмя.