Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Заради дупката в стената?
— Не. Защото се изплаши от мен. Нима мислиш, че мога да те нараня?
— Не. — Джейми обви ръце около кръста му и отпусна глава на гърдите му. — Ти ме засрами. Един съпруг не бива да крещи на жена си.
— Ще се опитам за в бъдеще да го запомня. Но, Джейми, сигурно ще се случи пак да го забравя.
— Предполагам, че ще трябва да свикна. Твоите викове могат и дърво да съборят. Но това е само пушилка, нали, Алек?
Той притисна брадичка до главата й. Запита се дали да й прости тази обида.
— Отец Мърдок ми каза, че си тръгнала към Англия. Това ли бе намерението ти?
— Ти ми каза да се махам.
Лека усмивка пробягна но лицето му.
— Имах предвид да напуснеш залата, Джейми, а не Шотландия.
— Просто исках да се махна за малко, съпруже мой. Истината е, че не се справям много добре.
Гласът й прозвуча ужасно унило.
— Знам, че сигурно ти е трудно да го повярваш, но у дома хората ме харесваха. Наистина! Не съм свикнала да ме смятат за незначителна, Алек. Твоите войници се оплакваха от мен, нали? И те като теб не ме харесват.
Джейми внезапно избухна в сълзи.
— О, май започвам да моля за състрадание и да хленча. Защо дойде, Алек?
— Джейми, войниците стояха там, понеже искаха да те защитят. — Гласът му бе пресипнал от чувства и приличаше на шепот. — Те са лоялни към теб не по-малко, отколкото към мен, съпруго моя.
Отдръпна я за миг от себе си и видя сълзите, облели лицето й. Това окончателно го обезоръжи.
— Дойдох, защото ти ми принадлежиш, Джейми, Никога повече не се опитвай да ме напуснеш, защото тогава наистина ще изпиташ гнева ми. Любима, престани да плачеш. Не исках да…
Гласът му изневери и не можа да продължи. Наведе се и я целуна по веждите. Джейми изтри очи с опакото на ръцете си. В същия миг я прониза остра болка в рамото.
— Паднах от коня си — тъжно рече тя.
— Знам.
Сега неговият глас звучеше унило. Джейми се усмихна.
— Аз наистина съм много добра ездачка, Алек, но глиганът подплаши Уайлдфайър и… — Млъкна, тъй като видя смръщените му вежди. — Няма значение. Алек? Когато съпруг и съпруга се скарат и после се сдобрят, трябва да скрепят мира с целувка, нали?
— Да, но само ако съпругата носи цветовете на съпруга си. Няма обаче да престъпя думата си, ако тя не носи нищо.
Джейми не разбра какво иска да каже, докато той не дръпна рязко туниката и не я захвърли на земята.
— Нали нямаш намерение да… да… — заекна тя и отстъпи назад.
— Имам намерение!
Младата жена се засмя, когато той се хвърли към нея. Рязко се обърна и побягна към дърветата.
— Сигурно си полудял, Алек. Та сега е още ден.
Той я сграбчи отзад и я притисна към себе си.
— Наоколо има деца…
Алек зарови глава в шията й.
— Ти искаш истинска целувка, нали?
— Това не е прилично — прошепна тя. Дъхът заседна в гърлото й и силни тръпки пробягнаха по тялото й. Алек бе захапал ухото й и й шептеше най-възбуждащите и неприлични неща, които бе чувала.
Тялото и омекна, Алек се облегна на едно дебело дърво и я стисна между бедрата си. Припряно започна да я разсъблича въпреки слабите й протести и когато тя остана напълно гола, я притисна към възбудения си член. Ръцете му обхванаха гърдите й и палците му започнаха да разтриват розовите им зърна.
Джейми тихо простена.
— Сега смятам да ти покажа колко незначителна си за мен — прошепна Алек.
— Наистина ли? — изохка тя.
Ръката му се плъзна между бедрата й. Той се усмихна, когато усети колко е гореща и влажна, готова за него.
— Смятам да покрия с целувки всеки сантиметър от незначителното ти тяло — обеща той.
Обърна я бавно и устните им се срещнаха в опустошителна целувка. Тя обви ръце около врата му и гърдите й се отъркаха в наметалото му. Алек се отдръпна за миг и бързо свали дрехите си. Завъртя я, тя се облегна на дървото, а той сведе глава към вдлъбнатината между гърдите й. Езикът му се плъзна надолу, подлудявайки я от желание. Ръцете му продължаваха да галят гърдите й, а устата му засмука едното зърно. Усещането бе невероятно. Тя извика от удоволствие и се вкопчи в раменете му. Алек пое с устни другото зърно, а сетне горещият му език се спусна надолу към корема й.
Джейми едва си поемаше дъх. Алек коленичи пред нея, обхвана дупето й с длани и грубо я притегли към устните си.
Всички мисли излетяха от главата й. Езикът му проникваше във влажната й мекота, отново и отново, докато тя не застена, молейки го да я освободи от тона сладко мъчение. Когато Алек вдигна глава, тя диво впи устни в неговите. Внезапно той се отдръпна рязко и нави косата й около ръката си.
— Никога повече не се опитвай да ме напуснеш.