Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Джейми!
— Алек, ще си запуша ушите, за да не чувам разговора ви, но искам първо да ми отговориш. Може ли да се преместим горе, преди…
— Ние ли?
— Какво? Разбира се, че ние!
Съпругът й се засмя. Значи все пак не мислеше сама да се мести на горния етаж. Но въпреки това трябваше да поговори първо с него.
— Утре ще се преместим.
— Благодаря ти, Алек.
— Една съпруга не благодари на мъжа си. А сега се къпи и не ме прекъсвай повече.
Алек се постара гласът му да прозвучи строго, ала смехът на Джейми му показа, че се е провалил. Махна с ръка и отпусна рамене.
— Кажи какво научи — обърна се той към Гейвин и се облегна на камината.
— Хенри дълго говорил с Джейми, после отишъл да си върши работата. Сам знаеш, че нашият ковач не чува много добре. Каза, че бил надвесен над тезгяха си и не е видял никой да минава. Разпитах и останалите, Алек.
— И?
Гейвин поклати глава. По това време всички били на обяд.
— Все някой трябва да е видял…
— Алек, на хълма не е имало никой. Защо не искаш да кажеш на Джейми?
— Не искам да я тревожа.
— Да, но тя трябва да знае, за да се пази!
— Ние ще я пазим. След като разбера кой е бил, ще й кажа. Повече няма да остава сама. Когато мен ме няма, вие с Маркъс ще бъдете неотлъчно край нея.
Гейвин кимна.
— Аз също не искам да я плаша — прошепна той. — Започнах много да държа на нея. Не разбирам кой е способен на такова предателство.
— Някой от нашите. И когато го открия…
В този миг до тях достигна гласът на Джейми. Тя си пееше, докато се плискаше във водата, една доста соленичка английска песен. Двамата мъже развеселено се спогледаха.
— Тя се държи така, сякаш нищо особено не се е случило — изумено поклати глава Алек.
— Разбирам много добре защо иска да се преместите да спите на горния етаж. Тук наистина се чува всеки звук, милорд.
Алек кимна.
— Не позволявай на никого да влиза в залата — нареди Кинкейд и се отдръпна от камината.
— Къде отиваш, Алек?
— В леглото.
— В леглото? — смаяно повтори приятелят му. — Но още е пладне!
Алек се обърна и хвърли унищожителен поглед на заместника си.
— Погрижи се да не ме безпокоят — изръмжа той.
Гейвин най-сетне разбра. Докато крачеше към вратата, на лицето му играеше широка усмивка. Смяташе да застане на стража пред двойните порти на замъка.
— Почини си добре, Алек — многозначително подвикна той.
Джейми тъкмо бе привършила банята си и се бе изправила във ваната, когато Алек изникна иззад преградата. Щом го видя, тя ахна изненадано, седна обратно във водата и вдигна колене, за да прикрие гърдите си.
— Гола съм!
Той не спря и внезапно Джейми се озова притисната до гърдите му. Преди да успее да го попита какво, по дяволито, си мисли, че прави, той я метна на леглото.
Не й остана време дори да се изчерви. Алек вдигна ръцете й високо над главата и я покри с тялото си.
Не я целуна, а остана загледан в нея. Устните му бяха извити в дяволита усмивка.
Гърдите й топлеха гърдите му, бедрата й се притискаха към бедрата му и Джейми отърка пръстите на краката си в краката му.
Мисълта, че навярно иска да я люби, бавно проникна в замъгленото й съзнание.
— Алек, дали си мислиш това, което аз си мисля, че мислиш?
— В момента си облечена с моите цветове. Това си мисля.
— В момента не съм облечена с нищо.
— Напротив. Гърбът ти лежи върху одеяло с моите цветове, а отпред съм те покрил с моята карирана пола.
— Така ли смяташ да си почивам, съпруже мой? — подразни го младата жена.
Той кимна. Разочарованието й бе очевидно.
— Да, ще си почиваш.
— Но аз не съм уморена.
— Ще бъдеш! — Разтвори бедрата й и се намести между тях. — Обещавам ти, че когато свърша, ще бъдеш много уморена.
Гледаше я предизвикателно. Джейми освободи ръцете си от неговите и ги обви около врата му.
— И ти ще бъдеш не по-малко уморен, съпруже мой. Обещавам ти.
Алек едва успя да се усмихне, тъй като страстта, пламнала в нея, вече бе обзела и него. Очите й бяха станали тъмновиолетови, а бедрата й неспокойно се движеха под него. Когато се изви, за да го почувства по-силно, Алек простена от желание.
Захапа долната й устна, после бавно я засмука. Джейми въздъхна, казвайки му без думи колко й харесва всичко, което той прави с нея. Ръцете му обхванаха лицето й и той се вгледа във фините й черти. Този път щеше да бъде бавен и нежен любовник.
Устните й бяха толкова меки. Когато езикът му проникна навътре, в гърлото й забълбукаха чувствени звуци. Езикът му галеше, изискваше и даваше, а Джейми бе вкопчила ръце в косите му, искайки още и още.