Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Докато тя и Асмо се опитваха да върнат Йона, Тонда и Уско по местата им, чуха как Зирто с колеблив глас зададе въпрос. Той единствен бе останал спокойно на мястото си.
— Обяснете ни, Зукинатал, как дафотилите са попаднали на планетата Астилот.
— Бяха внесени.
— Внесени — простена Уско.
Зирто с усилие потисна смеха си. Кой можеше да го приеме сериозно?
— По какви причини? — запита той рязко.
Светлинните лъчи на Зукинатал се насочиха към съществото, което се държеше така необуздано.
— Имахме нужда от биозермати.
— Защо? Нямахте ли?
— В продължение на хилядолетия разполагахме със сродните на нас фенлоти. Те измряха вследствие неудържимо генетично израждане.
— Не можеха ли самите аслоти да работят?
— Да се използува свещеният народ на аслотите за производство на биозермати бе извън всякакъв разум. Затова бе осъществен планът да се набави биологичен материал от надарени с мозък същества, които не произхождат от Астилот.
— Защо не използувахте роботи-машини?
— Те не отговаряха достатъчно на изискванията. Най-добрият инструмент е надареното с мозък същество от естествен произход.
Зирто с недоверие поклати глава. Останалите дафотили се отпуснаха в столовете си, дълбоко разтърсени от съзнанието, че не бяха нищо повече от потомци на освободени зермати.
Само Лука не реагира. За нейно собствено учудване малко я вълнуваше, че илюзията за всемогъществото на дафотилите бе разрушена. Тя по-скоро беше възмутена от безогледността, с която аслотите бяха наложили интересите си.
— Това е чудовищно, Зукинатал! — каза тя бурно. — Кой ви е дал правото да злоупотребявате с чуждия живот?
— Превъзходството на духа. Противно ми е да си спомням за усилията, които бяха необходими за това. Ще се обвия в мълчание.
— Превъзходството на духа трябва да уважава правото на по-слабите на живот, в противен случай не е нищо друго освен високомерна самонадеяност, една нахална…
— Мълчи! — прекъсна я енергично Асмо.
Той изпитваше същите чувства, но не биваше да допусне тя да предизвиква ненужно Зукинатал.
Лука веднага разбра, че бе сгрешила, като се бе оставила да я увлече възмущението й.
— Простете ми, Зукинатал, ако съм ви обидила. Не обмислих.
— Никой и нищо не може да ме наскърби. Аз нямам намерения, нямам цел, нямам желания.
— Това ли е вашето убеждение наистина?
— Животът е страдание. Безсмисленото движение на природата заедно с биологичните й системи ми е отвратително. В щастие и в нещастие, в нищета и в изобилие, винаги в съществуването на мислещото същество преобладава страданието. Дори и най-изтънчената култура, с чиито постижения аслотите биха могли да се славят, е само повторение. Тя изисква жертва след жертва и винаги води назад към пресищане от вече познатото. Мъдрият не желае нищо. Той не търси последното стъпало на една безкрайна стълба, избягва противоречието и се свързва в единство с вечността.
— Това също е противоречие! Целта на съществуването не може да бъде в унищожението му!
— Чуйте резултата от вглъбяването, чуйте мъдростта на аслотите, преди да потъна обратно в скута на моето нещастливо щастие: целта на всички стремежи завършва в подчинението. Доброволно или насилствено ние се примиряваме със законите на вселената, загиваме от всемогъществото на ентропията. Блажени са онези, които го правят доброволно.
Лука енергично разтърси глава.
— Тогава вие отхвърляте всяко задължение, отричате смисъла на живота, Зукинатал. Съмнявам се, че голото отрицание може да бъде същината на най-висшата мъдрост.
— Б какво се съмняваш и в какво не, няма никакво значение. Твоят живот е млад и твоите становища неизбежно са наивни. Аслотите притежават познанието на материя, която е извървяла кръга на своето съществувание. Ние повече не се борим срещу неизбежното в съдбата, нещо, което правехме в течение на хиляди години. Биологичните системи умират след усъвършенствуване в организацията им. Когато достигнете като нас неограничена мощ, смисълът на безсмисленото ще бъде изпълнен.
— За нищо на света — каза Лука — няма доброволно да се разделим с живота.
— Далеч съм от намерението да срещна вашето съгласие. Още не е назряло времето, което ще ви разкрие познанието на пълната истина. С дълбоко презрение ви разрешавам скромното щастие още известно време да се излагате на гърчовете, на които ви е осъдила гадаемата воля на природата. И вие един ден ще се почувствувате изнурени от силата на безсистемността.
— Следователно аслотите не са заинтересовани от продължение на съществуването си — каза Уско. — Защо още ни държите в зависимост? Какви предимства предлагат еманципираните дафотили?