Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Борба за какво? Тези думи натрапват на хобота ми лошия мирис на глупостта. Духът не намира своя дом в едно тяло. За съществуването на надареното с интелект същество единствено желателно е вглъбяването.
— Духът и тялото се обуславят взаимно, те са части на едно цяло. Борбата с околната среда носи информация, без която духът не може да се развива.
— Възразявам. Познанието води до господство над природата. Тогава борбата става безсмислена, тя задържа по недостоен начин пътя към истината.
Иззад гребена на една пясъчна дюна се появи облечен в черно зермат-албинос, закрачи с тежки стъпки по терасата и спря пред Зукинатал. На лявото му пипало-смукач висеше голям съд на черни и бели ивици. Той го сложи на пода пред Зукинатал.
Албиносът, който по външни белези бе смесица между дафотил и аслот, предизвика в членовете на Съвета уплаха и погнуса. Те станаха неспокойни, започнаха да си шушукат, изпънаха вратове и потрепериха от ужас.
— Що за чудовище е това? — обърна се Лука тихо към Асмо.
— Зермат, който аслотите са сътворили от генетичния материал на дафотилите. Срещнах ги в Аслодон.
Албиносът бе седнал в подножието на терасата. През това време черно-белият съд се повдигна върху трите си телескопични крака и горната му част се разтвори. Вътрешността му се състоеше от множество отделения, в които клокочеха гъсти оцветени маси.
Зукинатал се привдигна. Масата се плъзна към нея, койката-гнездо се вдигна плътно до главата й. Остро шило, блестящо в червено, се подаде от хобота, светкавично се мушна в подразделенията и върна голям брой меки залъци обратно в хобота.
— Не се смущавайте от закуската ми — оповести декодерът.
Усети се нетърпим мирис. Всички се облегнаха назад колкото можеха повече в столовете и вдишваха колкото може по-малко въздух.
Зукинатал бе заета усърдно да изсмуква течностите от всички подразделения. С бързината на отровна змия хоботът й подскачаше насам натам, а по челото й преминаваха светлинни сигнали във всички цветове на дъгата.
— Чувствувам се освежена — преведе декодерът. — Твоите странни мисли, Асмо, не са без привлекателност. Те събуждат у мене искрите на любопитството. В каква насока би променил КАПИНОМА, ако би имал възможност да го сториш?
— Доколкото виждам в момента, трябва да бъде премахната еквивалентността. Тя е само другата дума за застой. Дафотилите ще си поставят нови задачи. Аз мисля да се създаде контакт с моята родна планета — Земята. А и миналото трябва да се осветли, Не разбирам, Зукинатал, защо аслотите ни лишават от историческите взаимовръзки.
Очите на Зукинатал позеленяха. По всяка вероятност размишляваше. В същото време хоботът и пробождащото шило продължиха да действуват.
— Виждам, изпълнена с гняв — изрече декодерът след кратка пауза, — че Аубедо не е изпълнил програмата си относно историческата информация.
— Кой е Аубедо?
— Твоето невежество болезнено ме отегчава. Но тъй като си същество от Понтиблу, искам да си затворя очите пред този ти недостатък. Аубедо е водещата мисловна единица на администрацията на „кеф“, снабден с авторитарна сила за вземане на решения.
Зукинатал зави хобота си на руло и се оттегли по-навътре в койката-гнездо.
Зерматът-албинос се надигна, сгъна изпразнения съд, долепи всмукващия диск към тясната му страна и изчезна зад пясъчните дюни.
— Понятието Понтиблу ми е чуждо — каза Асмо.
— Така ние наричаме планетата, от която водите произхода си ти и дафотилите.
Асмо се облегна назад и пое дълбоко въздух.
Почувствува се освободен от тежък товар. Най-сетне получи уверение, че спомените му се основаваха на истина, че предположенията му още от първия ден са били правилни. Но той не намери време да се наслади на триумфа си.
Йона, Уско и останалите членове на Съвета отново наскачаха от столовете си и се загледаха смаяни. Постройката на мислите им рухна, превърна се в купчина развалини. Щом като Асмо произхождаше от Земята, и те трябваше да са дошли оттам. Всички представи за тяхното минало бяха погрешни, философията им се основаваше на налудничава идея. Двеста години като слабоумни се бяха оставили да ги води за носа администрацията на „кеф“.
Асмо можеше да си представи изумлението им и предугаждаше, че малко остава да дадат воля на гнева и разочарованието си, като изразят чувствата си без задръжки. Той трябваше да предотврати това на всяка цена, в противен случай съществуваше опасност Зукинатал да се оттегли ядосана, преди да е дала отговор на жизненоважния въпрос за промяната на КАПИНОМА. Бързо се надигна и пристъпи към тях. Но Лука го изпревари.
— Не губете самообладание — каза тя заклинателно. — Моля ви!