Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Йона почувствува, че Съветът изпитва колебание.
— Той не бива да прави това — каза тя умолително. — Моля ви, трябва да го спрете.
— Защо да не бива? — попита Асмо.
— Защото… е нарушение спрямо КАПИНОМА. Защото…
— Когато не остава нищо друго… — отвърна той гневно, — а и моето присъствие на Астилот вече твърде много нарушава КАПИНОМА.
Лука му дойде на помощ.
— Ние знаем, тебе те манипулират, Йона. Докато притежаваш твоя Зеко, няма да кажеш истината.
Йона се готвеше да отговори. След това се поколеба и се огледа, търсейки помощ, но всички мълчаха. Очевидно и струваше много да издаде мислите си.
— Аз не мога да отстраня моя Зеко — каза накрая тя. — Ако контактът се прекъсне, ще се разпадне блокадата за нулевия сигнал.
— Та това означава… — Зирто се задъха. Изглежда, не можеше още да го схване.
— Край на биофункциите? — запита Лука невярваща.
— Невъзможно! — извика Хилко. — Та ти не си… — Думата заседна в гърлото му.
— Вие искахте да чуете истината. Да, аз съм зермат. В продължение на секунди владееше мъртва тишина.
Те стояха като вкаменени. Изведнъж Хилко издаде произителен болезнен звук, обви глава в наметката си и се свлече на пода. Това подействува като сигнал. Сега и другите се отдадоха на своята уплаха. Те ридаеха, хленчеха, хвърляха се със стеналия един връз друг и оплакваха заплашващата ги гибел. Асмо, вече свикнал с такива пристъпи, бе принуден да запази спокойствие. Той наблюдаваше Йона, която с отсъствуващо лице гледаше към тавана и чакаше истерията да затихне.
Първа се съвзе Лука. Тя разтърси Уско, който бе най-близко до нея.
— Ела на себе си! — викаше тя. — Трябва да вземем решение! Все още не всичко е загубено.
Уско си скубеше брадата.
— Всичко е загубено. Тя е зермат! Нима не разбираш? Може и ти да си. Вече не съществува сигурност!
— Какво да правим? — вайкаше се Тонда. — Ние сме безсилни! Никога няма да разберем истината. Вижте го, чудовището мълчи! А ако й отстраним Зеко, тя ще бъде унищожена!
Лука се обърна към Зирто, сграбчи раменете му.
— Кажи ти нещо! Накарай ги да млъкнат! Или и ти си загубил разсъдъка си?
Зирто отпусна ръцете си, с които бе закрил лице, и се огледа объркан. Когато видя Лука и Асмо, които го гледаха спокойно, той възвърна самообладанието си.
— Мисля, че лъже — каза той несигурно. — Тя не може да бъде зермат. Иска само да събуди съчувствието ни. Измисли го, за да я пощадим.
В стаята бързо си пробиха път група зермати-медици. Това беше светлосинята петорка на кураториума на Психагоген.
— Много любов — задъхано изрекоха те и бегло се поклониха.
Асмо тръгна към тях.
— Добре е, че идвате. Имаме задача за вас.
— Ние слушаме — поде припряно говорителят им. — Имали сте намерение да отделите Зеко от мадам Йона. По всяка вероятност става дума за недоразумение.
— Съвсем не.
— Не ли? Извинете, минхер, но не съществува каквото и да било основание за едно такова необичайно намерение.
— Нейният Зеко е направляван, вследствие на това й се оказва влияние по незаконен начин.
Петимата дишаха бурно и го гледаха с колебание, но не се решаваха да му противоречат. Йона пристъпи усмихната към тях.
— Абсурдно твърдение, не го слушайте.
— Нима не призна сама, че си зермат? — обърна се грубо към нея Лука. — И така, остави лъжите и прави каквото ти се каже!
— Болна съм, не желая нищо друго освен спокойствие.
Асмо се обърна към зерматите. По сините им лица блестеше пот. Той знаеше, че щяха да бъдат виновни, намираха се в положение на насилие, от което за тях нямаше изход. Каквото и да направеха, все щеше да бъде погрешно. Но той не можеше да се съобразява с това.
— Ще бъде най-добре — каза той, — ако следвате моите разпореждания. Ако откажете, сам ще отстраня Зеко.
— Невъзможно, минхер! Вие нямате медицинско образование.
— За целта имам достатъчно — той се отправи към говорещия и извади тръбичката за упойки от джоба на гърдите му.
— Това е престъпление! — извика Йона и изпълнена с ужас отстъпи назад към стената.
Асмо я хвана за ръката и притисна тръбичката за упойка върху горната част на китката й. Тя изстена и се олюля, но той успя да я хване, миг преди да изпадне в безсъзнание.
Двама от психогозите забързаха към него и я взеха от ръцете му.
— Не можем да допуснем това, минхер. Пациентката не бива да понася телесни повреди, които с наша помощ биха могли да бъдат избегнати.
Подът в средата на стаята се разтвори, блестящият стол за операции изплува от дълбините. Върху платформата до него стояха две сестри с розова кожа, облечени в зелени работни дрехи с качулки. Хилко се надигна.