Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
След няколко минути колебание измерваните стойности показаха първите признаци на положителна промяна. Както се очакваше, термошокът интензивно ускори химичната реакция в биологичния часовник на биогенния формат. С треперещ глас Зу съобщи, че биогенният формат започва растежа си. Блокадата бе вдигната, производството на хормони можеше да започне.
Лука натисна сигнален бутон. Пренасянето на биогенния формат от инициалвитатора в наскатрона започна. С това ретрансцендацията достигна необратимия си стадий. Сега Зукинатал щеше само да расте, бързо и неудържимо, насочвана от натрупаната в клетъчното й ядро наследствена информация.
Работата в конклава бе приключена. Всички се надигнаха от столовете и се отправиха за тържествената процедура в по-горния етаж, където се посрещаха връщащите се от трансцендация.
Йона не се отделяше от Асмо, като очевидно се стремеше да се държи незабележимо, за да него дразни. Но тя предизвикваше у него по-голямо безпокойство, отколкото той искаше да си признае. Членовете на Маатшапията не забелязваха нищо. За тях бе достатъчно, че Йона отново е сред тях, те не си блъскаха главите за минали неща. Само Лука критично наблюдаваше Йона и постоянно бе до нея.
Асмо бе очаквал да види стая с маси, мебели за сядане и светлинни тела, но нямаше нищо подобно. Това, което завариха, бе бяло, съвсем празно помещение с огромни размери. Когато зад тях се затвори вратата, от пода се издигна стъклено кълбо с диаметър един метър. То лежеше върху тънко, еластично тяло и веднага започна да предава картини от вътрешността на наскатрона.
Асмо се приближи. Откъдето и да гледаше кълбото, отвсякъде картината бе ясна и разбираема.
Напредващата биогенеза на Зукинатал се очертаваше като блестящ в червено център. Обиколена от флуоресциращ хранителен разтвор, тя се развиваше с бързо темпо. По синята, покриваща червения център парабола, можеше да се отчете направляваният от еволюиралите нуклеинови киселини растеж на индивидуалното съзнание.
След няколко минути червеният център доби формата на октаедър и премина от наскатрона в камерата за хидриране.
Светещ в синьо сигнал пламна върху кълбото-картина. Зукинатал бе възвърнала съзнанието си!
Червеният октаедър напусна камерата за хидриране и със странни движения, на тласъци, се приближаваше към последния нагнетателен шлюз.
Асмо бе завладян от трескаво напрежение, той чакаше със затаен дъх. Само още няколко секунди и аслотката Зукинатал щеше да се появи в биологичната си форма на съществуване.
Тихо, постепенно засилващо се съскане, изпълни въздуха. Звучеше, като че ли силна буря навява песъчинки върху метална повърхност.
Светкавица преобрази празното помещение в пустинен пейзаж, до чийто хоризонт като замръзнало море се виеха гребените на жълти дюни.
Асмо и членовете на Съвета стояха на каменна тераса, засенчена от палми и цъфтящи кактуси. От кладенец плискаше изворна вода. Тапицирани столове и ниски масички с храни и напитки ги очакваха. Стана потискащо топло.
В средата на терасата, повдигната върху подиум, блестеше в чисто бяло койка-гнездо от вълма.
Асмо втренчено бе приковал поглед към мястото, от което излизаше съскащият шум. На двадесет метра от тях из пустинния пясък се надигна сребърен купол и постепенно се оформи в ракета.
Съскансто замря, тялото спря да се движи.
Като звезда-цвят то започна да се разпуква откъм върха.
19.
Зукинатал, членка на Върховния съвет на аслотите, блестеше в металносиньо. Тя стоеше изправена върху тънки крака, чиито стъпала напомняха чиния. Предните крайници обгръщаха вретенообразното тяло като сърп и завършваха с кълбовидно надебелени пипала-смукачи. Голямата кръгла глава бе покрита с бяла, изкусно преплетена перушина. От средата на лицето изскачаше къс, извит леко надолу хобот, а върху челото, между слепоочията, преминаваше лента от флуоресциращи в зелено изпъкнали очи.
Зукинатал бе висока около сто и двадесет сантиметра. За секунди, които се сториха безкрайно дълги, тя остана напълно неподвижна. От стойката й лъхаше умора, почти иронична елегантност, самоуверено съзнание за безгранична мощ, дистанциращо достойнство на всеобхватна, всеразбираща мъдрост.
Асмо до такава степен бе погълнат от съзерцанието й, че забрави, какво беше решил да прави. Едва когато Лука докосна ръката му, той се стресна и се сети, че малко преди появата на Зукинатал бе отворил своето куфарче-сейф. Потърси пипнешком декодера и го сложи на масата, която стоеше на терасата до него.