Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Моля те, Зукинатал! — извика Асмо в заклинателен тон. — Къде се намира Асфенвидон?
Йона се държеше като обезумяла.
— Пусни ме! — крещеше тя. — Пусни ме!
— Асфенвидон — център за научна работа на фенлотите под контрола на аслотите… На най-високата точка…
От цветовете върху лентата-очи на Зукинатал беше останало само бледо, едва видимо трептене.
— Сбогом на вас, същества с вкопчващи се ръце… отвратителни на вид, но с чудесен мирис… Зукинатал отмира… изпълнена с радост, се освобождава от бремето на тялото си.
Последно проблясване на цветна светлина — главата на Зукинатал потъна в койката-гнездо.
— Витаещ, духът се изплъзва, отлита в щастливото небитие — шенеше декодерът.
Появиха се двама зермати-албиноси, покриха с пурпурночервен плащ Зукинатал и я отнесоха.
20.
Йона се облегна изтощена на рамото на Асмо. Той я хвана за ръката, дръпна я към един стол и я притисна към седалката.
— Защо не бива да знаем къде се намира Асфенвидон?
Тя се облегна назад, затвори очи и изрече обидено.
— С какъв тон само ми говориш.
— Ти ни попречи умишлено, с добре обмислено намерение.
— Изморена съм, имам нужда от спокойствие.
Другите се бяха приближили, в очите им се четеше враждебност.
— По чие нареждане действуваш? — запита Зирто, изпълнен с недоверие.
Тонда се наведе и се втренчи в лицето й.
— Защо Зукинатал те нарече същество с двойнствена природа? Говори най-сетне. Кажи ни истината!
С несигурни ръце Йона прибра косите от челото си.
— Какво искате от мене?
— Ти знаеш къде се намира Асфенвидон! — каза Уско.
— Няма понятие. Не зная нищо повече от вас.
— Не играй на нищо неподозираща! — В очите на Асмо затрептя гняв. — Колко пъти вече се опита да ме заблудиш. С любов, с конюликс, с апел към съчувствието ми. А сега стигна дотам съвсем открито да пречиш на плановете ни.
Тя премигна.
— Въобразяваш си всичко това, Асмо. Винаги съм искала да ти помогна. За благодарност ти ми отвръщаш с ругатни.
— Защо ни излъга? Маатшапията само подготвителната работа ли трябваше да извърши? Да узрее до идеята да наруши КАПИНОМА? А други да пожънат плодовете? Може би кефалоидите?
Тя си запуши ушите.
— Спри, Асмо, не мога повече да слушам тази безсмислица. Защо изведнъж станахте подозрителни? Опитах се да науча от Зукинатал нещо за миналото си. Не можете ли да разберете?
— Лъжите ти са твърде несръчни — извика Уско. — Повече няма да им се хванем.
— Ти не издържа! Тези, които ти дават поръчките, ще те изоставят в беда — каза Лука презрително. — Жалък инструмент, който захвърлят, когато спре да функционира.
— Не! — хълцаше Йона. — Не! Как можеш да казваш такива ужасни неща, Лука, как можеш да си толкова жестока?
— Знаеш, че имам право. Кажи истината, тогава може би ще имаш някакъв шанс.
— Аз не искам шанс. Искам…
Асмо й отне думата.
— Прекъсни Зеко-връзката! Някой ти дава заповеди. Това ще престане!
— Не съм в никаква връзка. Повярвайте ми, на нула съм. Опитайте.
— Прекъсни връзката!
— Как да го направя?
— Добре — той се обърна към зерматите-медици. — Зу, набавете зъболекарски инструменти.
Йона скочи.
— Какво искаш да направиш? — извика тя, изпълнена с ужас.
— Търпението ми се изчерпа.
— Моля те, почакай! Трябва да ти кажа нещо.
— Тогава говори.
— Само насаме с тебе. Другите трябва да излязат.
Надигна се бурен протест.
— Ще останем!
— …отново само трик, за да се печели време!
— Искаме да чуем какво имаш да кажеш!
— Това засяга само Асмо и мене. Ако не излезете, няма да кажа нито дума.
— Елате! — каза Лука. — Оставете ги сами!
Тя напусна терасата. Членовете на Съвета я последваха неохотно. Скоро се скриха зад близката пясъчна дюна.
Йона отново зае мястото си.
— Имам да ти направя едно предложение — гласът й звучеше делово и овладяно. Целият страх, цялата несигурност се бяха изпарили от нея. — Какво мислиш по този въпрос?
Асмо я наблюдаваше внимателно.
— Мисля, че никога не трябва да се отказва на едно предложение, преди да си разбрал какво е то.
Тя кимна с доволна усмивка.
— Само след няколко часа ще притежаваш монокристала. Но той е без стойност, докато не узнаеш къде се намира Асфенвидон. Аз бих могла да ти помогна да научиш мястото.
— Интересно — Асмо се правеше на безразличен. — И как?
Тя го изгледа самоуверено.
— Преди всичко не бива да избързваме. Ти трябва да запазиш спокойствие и да не ме насилваш. Решението е в твои ръце. Без тебе КАПИНОМА никога не може да бъде променен.
— Но и Маатшапията трябва да каже думата си във връзка с решението.