Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Флуоресциращата в зелено очна лента на Зукинатал започна да се съживява, в крайните точки се появиха бели светлинни петна. Изведнъж тя разтвори ръце и подобна на пергамент синя кожа се опъна между ръцете и краката от двете страни на тялото й. С рязко движение тя се отхвърли от мястото си, плъзна се няколко метра по въздуха, докосна със стъпалата-чинии пода, отново скочи, и така, подскачайки и плъзгайки се, напомняща охранен прилеп, се приближи до чакащите.
Сега се разбра, че коремът и гърбът бяха обвити в бяла кожа, чиито краища бяха защипани за раменете и краката с метални токи. Върху гърдите й блестеше в черно геометрична шарка. Приличаше на обозначение на сан или на символ на каста.
С висок скок Зукинатал се метна на терасата, уви летателните ципи около тялото си и се пъхна в койката-гнездо. Вълмообразните влакна я обгърнаха като дреха от пера, само главата й се подаваше навън от гнездото. Върху лентата на изпъкналите й очи запулсираха цветни светлинни сигнали.
Декодерът на масата се извъртя вертикално. Върху линията в средата му се разтвори лента от блестящи елементи, които съответствуваха на светлинните сигнали на Зукинатал.
— Това, което виждам, не ми доставя наслада — изрече декодерът с гласа на Асмо. — Моята воля не бе зачетена. Къде е силата, която има нахалството да предложи на очите ми гледката на будещите погнуса дафотилни твари? Чакам отговор.
Асмо се окашля. Очевидно той бе този, за когото се отнасяше недоволството на Зукинатал.
— Името ми е Асмо — каза той. — Моля за снизхождение. Важни обстоятелства ме принудиха да прекъсна скока във времето на аслотката Зукинатал. Животът на дафотилите е в опасност.
Блеснаха бели светлинни лъчи от крайните точки в лентата — очите на Зукинатал се насочиха към Асмо.
Настъпи мълчание. След това цветните сигнали отново запулсираха и декодерът преведе.
— Онзи, който се нарича Асмо, по скверен начин наруши правото. Той би заслужил повече от безболезненото заличаване на неговото съществуване. Но каква е печалбата да превърнеш нищото в нищо? Моето спокойствие е нарушено, този факт си остава. И така от любов към дадеността на съдбата аз се примирявам и съм готова да видя неизбежното, въпреки че ми е противно и мъчително. Тъй като изрично е казаното — само с най-висша погнуса понасям грозните червеи, вкопчили ръце пред очите си, търсещи красотата.
Асмо трябваше да се съсредоточи върху намерението си и не биваше да се оставя да го отклонят второстепенни неща. Сега важното бе да спечели готовността на Зукинатал за помощ.
— Ние благодарим за благоволението да изслушате нашите мисли. Дафотилите са получили КАПИНОМА от ръцете на аслотите. Ако това отговаря на истината, волята на Зукинатал не може да бъде да загинем от последиците на това решение.
— Долавям оплаквания, но смисълът им е неясен.
— Непозната сила — каза Асмо — е започнала да нарушава КАПИНОМА.
Очите на Зукинатал приеха зеления цвят на мълчанието.
Асмо и другите използуваха възможността да се настанят тихо в тапицираните столове, които образуваха полукръг около койката-гнездо. След няколко минути по лентата-очи на Зукинатал отново заиграха цветни сигнали.
— Твърдението на този, който се нарича Асмо, бе проверено. Преценката му в основата си е правилна. Откривам признаци за узурпация в третото равнище на „кеф“. Това действително противоречи на волята на аслотите.
Йона, Зирто и някои други членове а Съвета скочиха от столовете си и бурно заговориха един през друг. Нарушение на КАПИНОМА? Не можеха да го схванат. Но имаше ли място за съмнение, след като Зукинатал го бе потвърдила?
— Замълчете и успокойте крайниците си — заповяда тя. — Непоносимо ми е глупашкото шаване с ръце и крака.
Неохотно те заеха местата си.
— Нека ви е отредена надеждата, че ще се подложа на усилието да върна обратно кефалоидите в пътя на подчинението.
— Много благодарим, но само това не е достатъчно — каза Асмо и декодерът преведе думите му в цветни сигнали. — КАПИНОМА трябва да бъде променен. Дафотилите желаят да имат правото да направляват програмирането на администрацията на „кеф“ според своите нужди.
— Учудвам се — отговори Зукинатал — с какви неразумни желания искаш да ми станеш досаден. Изглежда, великата мъдрост на КАПИНОМА не е достъпна за съзнанието на този, който се нарича Асмо. Сигурността и материалното съществуване на обществото на дафотилите е осигурено. Или има доказателства за противното?
— КАПИНОМА така съвършено задоволява потребностите ни, че сме осъдени на живот в бездействие. КАПИНОМА пречи на борбата с околната среда. Развитието се намира в застой.