Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Асмо го погледна спокойно в очите.
— А вие какво предлагате?
— Дълбоко замразеният пласт е разтопен. Трябва да изчакаме, докато биологичният часовник вдигне хормоналната блокада.
— Това ще продължи твърде дълго. Производството на хормони трябва да започне веднага.
Зерматът се готвеше да възрази. Като че ли случайно Асмо вдигна ератора. Зерматът стисна устни и се отказа от отговора, който му беше на езика.
— Както обичате, минхер — промърмори той. — Моля за извинение — С наведена глава се върна на мястото си.
— Чакайте, Асмо! — извика Хилко. — Мисля, че той има право. Това, което вършим, граничи с убийство!
Лука го изгледа гневно.
— Ние обсъдихме всяка подробност. Ти даде съгласието си. Сега не ни бави.
— И аз се колебая — каза Уско. — Какво ще стане, ако унищожим Зукинатал? Помнете съвета ми. Аслотите ще си отмъстят за това кощунство, всичките ще ни…
— Достатъчно! — прекъсна го Зирто грубо. — Никакви дискусии повече. Всяка секунда е скъпоценна.
— Но аз…
— Чуйте, Уско! — Асмо се опитваше да придаде на гласа си спокойно звучене, въпреки че кипеше от гняв. Най-много му се искаше да изпъди навън всички тези глупаци, но това бе невъзможно, те му бяха нужни. — Ние не знаем за колко време клетъчното ядро на аслотите запазва жизнеспособността си, ако не се добави биокатализатор — каза той. — В никакъв случай процесът не бива да бъде забавян. Колкото се може по-скоро биогенният формат трябва да премине от инициалвитатора в наскатрона.
Тримата зермата-мъже се надигнаха и демонстративно се оттеглиха от местата си.
— Молим за прошка, минхер. Нима казахте, че ще ретрансцендираме същество аслот?
— Какво ви интересува това, гледайте си работата.
Зерматите енергично разтърсиха глави.
— Аслотите са табу, минхер! — отвърнаха те в хор. — Трябва веднага да прекъснем. Не можем да поемем отговорността!
— Вие нямате право — извика Асмо — да си приписвате отговорността! За това, което става тук, отговарям аз!
— КАПИНОМА… — В гласовете им звучеше паника.
— Дръжте си устата! Обратно на контролния пулт! Започваме с термошока.
Зерматите покриха лицата си с ръце.
— Не! — простенаха те. — Имайте милост, минхер. Те се олюляваха като пияни. Асмо се страхуваше, че всеки миг ще се сгромолясат. Огледа се за помощ.
Зерматът-жена лежеше върху контролния пулт, закрила глава с ръце.
— Хей, Зу! — извика Асмо. — Елате насам. Когато чу заповедническия му глас, тя се съвзе и колебливо се приближи. В очите й се четеше страх. Микроскопични капки пот блестяха по челото й. Тя не можеше да разбере какво става. То противоречеше на ограничените й представи за морал и отговорност. Но въпреки това бе готова да се подчини на заповедите на един дафотил.
Асмо посочи олюляващите се.
— Изведете ги навън!
— Както желаете, минхер.
Тя взе за ръка колегите си с нарушени функции и ги задърпа след себе си като кукли. Тримата се спряха пред бактериоцидния шлюз, обърнаха се и се поклониха несигурно.
— Много любов, минхер. Много любов.
След това пропълзяха през отвора.
— Върнете се на мястото си, Зу — нареди Асмо. Капакът на камерата на шлюза отново се отвори.
През дупката в конклава се изкачи Йона. Изглеждаше свежа и отпочинала. С дружелюбна усмивка тя кимна на всички.
Асмо нямаше нито нерви, нито време да се впуска в разпра. Той й посочи място. Тя му благодари с въздушна целувка и се плъзна със стола си близо до него.
Върху контролния екран, който възпроизвеждаше вътрешността на инициалвитатора, се появи радиус — векторът на ератора. Асмо го коригира, докато лъчът падна точно в центъра на биогенния формат. Точността и правилното дозиране бяха решаващи. Само една незначителна грешка и Зукинатал никога вече нямаше да съществува.
От контролния пулт се даваше информация относно температурата, налягането, електромагнитната сила на полето и химическите изменения в окръжаващата среда. Най-накрая, след дълги минути на свръхконцентрация, всички измервани стойности достигнаха оптимален параметър.
С решително натискане Асмо освободи енергийния лъч.
Върху екрана забушува цветна вихрушка. Трептящите характеристики се разпаднаха, преплетоха се в безредни кълба. Оранжевочервена светлина се разля и заплашваше да погълне всичко.
Асмо отстъпи назад и прокара длани по челото си. Столът, извратен от Лука, се плъзна към него през помещението. Той го спря и изтощен се отпусна в него.
Лука и Зирто също бяха свалили ръце от регулаторите на контролния пулт и се облягаха назад, дишайки тежко.
Повече нищо не можеха да направят. Химичният процес бе предизвикан, трябваше само да изчакат резултата.