Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Грач, искам да ме чуеш много внимателно. Важно е!
Змеят закима, целият в слух. Двете Морещици гледаха от сенките близо до горната площадка на стълбата. Ричард протегна ръка и погали кичура коса, увесен на кожена каишка на врата на Грач заедно с драконовия зъб.
— Това е кичур от косата на Калан.
Грач кимна, че е разбрал.
— Грач, тя е в опасност.
Звярът се намръщи.
— Ние двамата с теб сме единствените, които усещат идването на сбързовете.
Грач изръмжа, закри очите си с лапи и надникна изпод тях — неговият начин да изобрази сбърз.
Ричард кимна.
— Точно така. Грач, тя не може да ги вижда като нас с теб. Ако я нападнат, няма да ги усети и те ще я убият.
От гърлото на Грач излезе притеснено, гъргорещо ръмжене. После лицето му светна. Той хвана с едната си ръка кичура на Калан, а с другата се тупна в гърдите. Ричард не можа да се въздържи да не се засмее, чудейки се на способността на Грач да разбира.
— Точно това искам от теб, Грач. Бих отишъл при нея сам, за да я пазя, но това ще отнеме много време, а тя може вече да е в опасност. Ти си голям, но не толкова, че да можеш да ме носиш. Единственото, което можем да направим, е да отидеш при нея сам и да я пазиш.
Грач изрази готовността си с широка усмивка и оголени зъби. После изведнъж осъзна какво означава това и прегърна Ричард с косматите си ръце.
— Грррач оиааа Рааач ааарг.
Ричард го потупа по гърба.
— И аз те обичам, Грач.
Веднъж вече беше отпращал Грач, за да му спаси живота, но приятелят му не беше разбрал истинската причина. Ричард му обеща да не го прави никога повече.
Той притисна силно змея до себе си, след това се отдръпна:
— Чуй ме, Грач.
Искрящите зелени очи се навлажниха.
— Грач, Калан те обича както и аз. Тя също иска да сме заедно, тримата, също както и ти искаш да съм с теб. Искам да живеем тримата заедно. Аз ще те чакам тук. Искам да отидеш да я пазиш и да я върнеш обратно. — Той се усмихна и погали Грач по рамото. — Тогава всички ще бъдем заедно.
Изпъкналите вежди на Грач се вдигнаха в колеблива гримаса.
— Когато всички се съберем, ти няма да имаш само един приятел, а цели двама. А също и дядо ми, Зед. Той също ще се радва да бъдеш с нас. Ще го харесаш, ще видиш.
На лицето на Грач се изписа малко повече ентусиазъм.
— Ще имаш много приятели, с които ще можеш да се бориш.
Преди змеят да се е хвърлил върху му, Ричард успя да го задържи на ръка разстояние. На света имаше малко неща, които Грач обичаше повече от борбата.
— Грач, сега нямам време за забавления, не можем да се борим, когато се тревожа за съдбата на хората, които обичам. Разбираш, нали? Нима би искал да се боричкаш, ако знаеше, че съм в беда и имам нужда от теб?
Грач се замисли за миг, после поклати глава. Ричард отново го прегърна. Щом се разделиха, Грач въодушевено плесна с криле.
— Грач, можеш ли да летиш в снега?
Грач кимна.
— А нощем?
Змеят пак кимна, показвайки зъбите си зад широка усмивка.
— Добре, а сега ме чуй, ще ти кажа как да я откриеш. Нали те научих да познаваш посоките — север, юг и т.н. Така. Калан е на югозапад. — Ричард понечи да посочи на югозапад, но Грач го изпревари. Ричард се засмя. — Добре, значи така, Калан е на югозапад. Отдалечава се от нас, тръгнала е към един град. Мислеше си, че ще я настигна и заедно ще отидем в този град, но в момента не мога да го направя. Налага се да я чакам тук. Тя трябва да се върне при мен.
С нея има други хора. Един старец с бяла коса. Той ми е приятел. Всъщност ми е дядо. Казва се Зед. Има и още хора, повечето войници. Много хора. Разбираш ли?
Грач се натъжи и смръщи лице.
Ричард потърка чело, опитвайки се през мъглата на умората да измисли начин да му обясни по-ясно.
— Като тази вечер — провикна се Кара от другия край на балкона. — Когато говореше пред всичките тези хора в залата.
— Да! Точно така, Грач! — Той посочи към централната зала долу и описа кръг с пръст. — Всичките тези хора, дето им говорих. Горе-долу толкова ще бъдат войниците с Калан.
Грач най-после изръмжа, че е разбрал. Ричард облекчено потупа гърдите на приятеля си. Подаде му писмото.
— Трябва да й занесеш това писмо, за да разбере защо трябва да се върне. Вътре е обяснено всичко. Много е важно то да стигне до нея. Разбра ли?
Грач стисна писмото в лапата си.
Ричард отметна коса назад.
— Не, няма да стане така. Не можеш да го носиш по този начин. Лапите може да ти потрябват, а може и да го изпуснеш или загубиш. Освен това ще се намокри от снега и тя няма да успее да го прочете. — Ричард млъкна, опитваше се да измисли начин как Грач да носи писмото.