Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Слаб полъх на отвращение обезпокои обичайната му самоувереност. Обзе го учудващата мисъл дали пък да не се опита да се откаже от някои прекалено скъпи навици. Все пак беше женен и имаше задължения към съпругата си.
А купчината сметки от кредиторите му растеше и растеше… Шивачи, търговци, обущари и шапкари. Трябваше да плати на търговеца на коне в уговорения срок, дълговете на честта също не можеха да чакат. За щастие търговците все още не го притесняваха особено; бракът му беше сключен скоро и засега кредитът му беше осигурен. Но мисълта, че ще се наложи да помоли брата на Люси за малък заем, за да може да плати дълговете си, никак не му харесваше. Сейнт Симон вече беше платил цяла планина от сметки като част от брачния договор.
Работата беше там, че полковникът щеше да му даде парите и сигурно дори нямаше да направи забележка за прахосничеството на зетя си. Той само щеше да вдигне едната от гъстите си златно-червени вежди и да го погледне с типичното меко неверие на човек от високопоставено семейство.
Не, той трябваше да направи и невъзможното, за да избегне този неприятен сблъсък. Гарет бутна стола си, стана и се протегна. В главата му бавно се оформи интересна мисъл, която разпръсна мъглата на махмурлука от предишната вечер. Защо да не посетят Сейнт Симон в дома на предците му? Провинциалната усамотеност беше, разбира се, досадна, но така щеше да се отдалечи за малко от изкушаващата Мажорити, от масите за игра и конните състезания, да не говорим, че щеше да се отърве от кредиторите си. А може би щяха да си прекарат добре там. Сигурно щеше да бъде много забавно да се запознае с испанската дама, която Сейнт Симон беше взел под крилото си. В тази история имаше нещо странно… нещо много странно.
Освен това корнуолският въздух щеше да се отрази много добре на Люси. В последно време жена му изглеждаше бледа и замислена. Тя обичаше Корнуол и спомените за детството си. Щеше да бъде много щастлива от перспективата да прекара там няколко седмици през лятото заедно със старите си приятелки.
Убеден, че действа изключително в интерес на жена си, Гарет Фортескю излезе от стаята за закуска, за да уведоми Люси за своето блестящо и благородно решение.
— Но, Гарет, Джулиън изобщо не ни е поканил! — Люси скочи от малкото писалище в дневната си. Беше толкова уплашена, че изпусна перото на килима. — Не е редно да се явим в Трегартън неканени.
— Я не говори глупости! — Гарет махна величествено с ръка, за да разсее съмненията й. — Той ти е брат и ще се радва да те види. Не сте се виждали от сватбата ни, дори тогава посещението му беше съвсем кратко, защото бързаше да се върне в бригадата си.
— Да, но… Не мога да разбера каква е тази испанска дама. Ако Джулиън искаше да я видим, щеше да ни покани.
— Брат ти е достатъчно деликатен и не би се осмелил да те помоли да промениш заради него плановете си за лятото, това е всичко. А би било много добре да му помогнеш в задачата му да представи дамата в обществото — обясни успокоително Гарет. — Все пак ние едва се върнахме от сватбеното си пътуване. — Той се усмихна и сложи пръст под брадичката й. — Можеш да вярваш в преценката ми, Люси. Сейнт Симон ще се радва да те види, а ти ще му помогнеш да забавлява гостенката си. Освен това приличието изисква в къщата на ерген да има и други дами, когато му гостува млада жена, макар че той е нещо като неин настойник. Твоето пристигане ще сложи нещата в пълен ред. — Той се приведе към нея и я целуна небрежно. — Хайде, бъди добро момиче и уреди пътуването. Искам да заминем в края на следващата седмица. Ще пътуваме на етапи, за да не се преумориш.
— Божичко! — прошепна нещастно Люси, когато вратата се затвори зад съпруга й. Макар че и беше много приятно да види Гарет толкова весел и внимателен, тя познаваше брат си и знаеше, че той няма да погледне с добро око на неочакваното им посещение. Освен това не беше съгласен със съпруга, който тя си беше избрала. Понякога младата жена имаше твърде опасното чувство, че брат й хранеше към съпруга й дълбоко недоверие и дори се отвращаваше от него. Когато говореше с Гарет или споменаваше името му, брат й ставаше хладен и безстрастен. И винаги се отнасяше към него с преувеличена учтивост, като към далечен познат.
Люси беше виждала брат си с приятелите му, беше чувала разговорите им и знаеше, че той презираше непочтените и наглите хора и се отнасяше с пренебрежение към онези, които пилееха времето си в клубовете на Сейнт Джеймс или по цели нощи танцуваха с красавиците и дебютантките на сезона. Даже според нейната, обременена с много предразсъдъци преценка, Гарет се причисляваше към тази категория мъже. Той беше съвсем различен от Джулиън, който беше човек на делото и убежденията. Но това не беше необикновено. Ако се вярваше на общественото мнение, различният беше Джулиън.