Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Тамсин остави чашата си на таблата.
— Трябва да ида в тоалетната — каза изведнъж тя. Преметна крака през пейката с лекота, която изобличаваше в лъжа предишната й слабост, но изведнъж политна напред и се хвана за масата. — Божичко! — изплака тя, пронизана от силна болка в крака.
Джулиън я подкрепи с гневно изкривено лице и я изнесе в коридора. Остави я пред вратата на тоалетната и отстъпи назад.
— Благодаря ви, не е нужно да ме чакате. Хосефа ще ми помогне — усмихна му се тя.
— Отивам на палубата — отговори твърдо той. — А вие не напускайте леглото. — После се обърна и се запъти с големи крачки към кърмата, надявайки се свежият морски въздух да прочисти главата му и да охлади разгорещеното му тяло.
Когато се върна от клозета, Тамсин разбра, че досега не е подозирала какво значи да изпиташ истинско облекчение. Сърцето й ликуваше. Тя помоли Хосефа да потърси в багажа й нужните превръзки и се отпусна на един стол. Никога… никога вече нямаше да забравя предпазните мерки!
Тя се уви по-плътно в наметката и закуцука обратно към капитанската кабина, където се разположи удобно на пейката под прозореца. Загледа се с копнеж към безкрайното море, което се простираше до сивия хоризонт, и въздъхна блажено. Тялото й се отпусна, облекчението се разливаше като мед във вените й.
Джулиън се върна в каютата след около половин час, за да вземе наметката си. Вятърът се засилваше, вероятно се надигаше буря. Топлата Португалия беше останала далече назад.
— Как се чувствате? — Въпросът беше зададен учтиво, но безучастно.
— Прекрасно — отговори натъртено Тамсин и той я погледна учудено. — Имам месечното си неразположение — обясни невинно тя. — Закъсня и се уплаших, че…
— Очаквах да кажете нещо такова — отвърна безизразно той.
— Е, сега всичко е наред — усмихна се разкаяно Тамсин и зарови пръсти в косата си. — За в бъдеще вече няма да поемаме рискове.
Полковникът стисна устни, докато побеляха. Очите му гледаха ледено, думите му прозвучаха необичайно остро:
— Няма ли най-после да разберете, Тамсин? Ние нямаме бъдеще. Аз ще изпълня задълженията си по договора, защото нямам друг избор, но не съм готов за нищо повече. Ясно ли се изразих?
Тамсин отвърна глава, защото не можа да издържи на погледа му. Отново погледна сивия хоризонт и въздъхна.
— Както желаете, милорд полковник.
14
— Момчето току-що донесе пощата, скъпа. Струва ми се, че почеркът е на Сейнт Симон. — Сър Гарет Фортескю влезе в стаята за закуска, като разглеждаше писмото в ръката си с необичаен интерес. — Изпратено е от Лондон, виж ти! А аз си мислех, че брат ти няма да се върне в Англия преди края на войната.
Той остави писмото до чинията на жена си и погледна с отвращение съдовете, наредени на масата.
— Колко пъти съм обяснявал на проклетия готвач, че искам беконът ми да е препържен и хрупкав! — Той набоде едно парченце на вилицата си и изпухтя. — А този е бял и влажен като свинско шкембе.
Люси Фортескю се изчерви и с тихо, стъписано мърморене отмести стола си.
— Много съжалявам, Гарет, но изобщо не съм забелязала. Искаш ли да позвъня за Уебстър и да му наредя да ти изпържи друг бекон?
— Не, не си прави труда. — Мъжът й се отпусна тежко на стола от другата страна на масата и въздъхна с театрално примирение. — Ще си хапна от котлетите.
Люси се поколеба; гореше от нетърпение да прочете писмото на брат си, но не смееше да пренебрегне съпруга си при тази необичайна утринна среща. Помътнелият поглед и повехналото лице показваха, че той не се чувстваше много добре. Тя не беше сигурна къде Гарет бе прекарал миналата вечер или дори цялата нощ. Не беше лягал в собственото си легло и със сигурност не беше идвал в нейното. Онова, което ставаше в брачното им легло, не я радваше особено, но то беше важно за всеки брак и не беше много прилично от страна на мъжа й толкова често да я оставя да спи сама.
Тя въздъхна и веднага след това се изчерви смутено, защото мъжът й вероятно беше чул неприятния звук. Гарет не понасяше, когато тя беше в лошо настроение. Нещастният й вид винаги го караше да мисли, че е недоволна от съдбата си и от съпруга, когото си беше избрала.
И двете неща бяха верни, но Люси бързо скри бунтовните си чувства. Майка й винаги й обясняваше, че свещено задължение на съпругата е да подкрепя съпруга си във всички ситуации, да му се подчинява безпрекословно и да приема без мърморене живота, който той й отреди. А Джулиън, който след смъртта на баща им беше единственият мъж близо до нея, очевидно застъпваше становището на майка си. Освен това той беше против връзката й с Гарет още от самото начало и тя не можеше да очаква съчувствие, че бракът не й беше донесъл мечтаното удовлетворение.