Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Донесете риза и халат, Хосефа, а после излезте. — Всъщност той нямаше намерение да каже това. Беше възнамерявал да остави товара си на пейката и да я предаде в сръчните ръце на старата й приятелка. Но думите бяха излезли от устата му независимо от волята му.
Хосефа го погледна намръщено, но авторитетът на полковника надви, пък и питомката й не се възпротиви. Очите на Тамсин бяха затворени, сякаш беше заспала.
— Велики боже! — промърмори жената, после отиде в съседната каюта и донесе нужните дрехи. Окачи ги грижливо на един стол, погледна нерешително полковника, после примирено сви рамене и изчезна.
— Ще разрежа панталона — заяви Джулиън. Разумът му внушаваше, че е безумие да остава тук, но Тамсин беше загубила напълно контрол над себе си и му се струваше съвсем естествено да й помогне. Естествено, радващо и изкушаващо.
Тя беше лека като перце и крехка като дете. Възбуждащата й чувственост, на която не можеше да устои, беше изчезнала, но заменилите я мекота и ранимост бяха не по-малко изкушаващи. Тази жена го привличаше с всяка частичка от многоликото си същество.
Той я сложи да седне на възглавницата до себе си и събу ботушите й.
— Мога да се съблека и сама — прошепна безсилно Тамсин и разтърси глава. — Стига съм се правила на глупачка.
— Добре. Но след като съм започнал, по-добре е да довърша. Не искам да движите ранения крак.
По гърба й пробягна сладостна тръпка, но тя остана да лежи съвсем тихо, когато той събу чорапите й, после разряза с камата си панталона и внимателно го свали. Тамсин се чувстваше изтощена, на ръба на тъмна, примамлива пропаст, мъжките ръце върху тялото й бяха безкрайно успокояващи. Някъде в главата й се оформи неясната мисъл, че пропускаше изключително удобен случай. Незнайно по каква причина полковникът беше омекнал в отношението си към нея, но тя не можеше да предприеме нищо друго, освен да се остави цялата на нежната му загриженост. Тъмната мисъл за възможна бременност нахлу неудържимо в главата й, но тя не успя да се съсредоточи върху нея и скоро я прогони.
Без да бърза, Джулиън я положи в топлата вода. Раненият й крак беше вдигнат на ръба на ваната и ръцете на Джулиън се плъзнаха по тялото й. Той я окъпа съвсем естествено, както би постъпила бавачката й, а не пламенният любовник. При тази мисъл Тамсин се усмихна замечтано и отново си пожела да има повечко сили и да го окуражи към повече интимност. След малко обаче разбра, че твърде много се наслаждаваше на ставащото, за да промени нещо, даже да можеше.
— Защо се усмихвате? — Джулиън посегна към хавлията. Съзнаваше от ясно по-ясно, че напразно се опитваше да се самозаблуждава. В онова, което правеше, нямаше нищо платонично, резултатът беше, че тялото му гореше като огън.
— Няма особена причина. — Тамсин го погледна изпод полузатворените си мигли. Откри напрежението в лицето му, видя стиснатата уста и отново се усмихна. Обяснението можеше да бъде само едно и част от изтощението й се изпари. — Още съм много слаба — промълви тя. — Май няма да мога да стана.
Джулиън промърмори някакво проклятие, но беше започнал и трябваше да доведе нещата докрай. Вдигна я от ваната и притисна мокрото й тяло към своето. Тя отпусна глава на рамото му и прошепна нещо неразбрано. Нарочно ли го правеше? Недоверието му нарасна.
Той я сложи да седне на пейката и я уви с кърпата.
— Изсушете се сама. Аз ще избърша само краката ви.
Е, нищо, каза си Тамсин, поне се опитах. Подсуши се, доколкото можеше, и Джулиън й подаде ризата. Когато голото й тяло се скри под меката батиста, той въздъхна облекчено. Подаде й наметката и каза:
— Увийте се добре, после вдигнете крака и се разположете удобно на възглавниците. — Можеше само да се надява, че гласът му не издаваше нищо от обзелото го вълнение. — Ще отида да видя дали Самюел е приготвил горещото мляко.
Тамсин послуша съвета му. Вече се чувстваше много по-добре, но крайниците й трепереха и й се гадеше. Тя затвори очи, после внезапно ги отвори и се вслуша със затаен дъх в тялото си. Тъпата, теглеща болка в долната част на тялото й беше много добре позната, макар и още слаба. Дали пък лошата кръв не беше подтикнала и добрата да изтече? Моля ти се, господи, нека спазъмът да се повтори! Тя изпрати гореща молитва към небето и прогони всички други мисли от съзнанието си. Моля те, господи, нека болката се засили!
Самюел влезе в каютата с табла в ръка. Носеше й обещаното горещо мляко. Остави го на масата и го подправи с доста голяма порция ром от личната бутилка на капитана.
— Ей сега ще ви стане по-добре, мис — обеща ухилено той. Джулиън си наля чаша вино от неприкосновения запас на капитана, седна до масата и впи поглед в лицето на Тамсин, която бавно отпиваше от чашата си. Тя изглеждаше мека и невинна като котенце. Бялата риза и шарената наметка, над която блестеше сребърно-русата коса, само засилваха това впечатление. Но той знаеше истината. Беше й позволил да го води за носа и тялото му непрекъснато му напомняше за страстта, преживяна в прегръдките й.