Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
За съжаление животът й ставаше все по-труден. От устните й отново се отрони въздишка. Люси беше осемнадесетгодишна, омъжена само от десет месеца и понасяше много трудно самотата си, безкрайните дни и нощи, през които мъжът й се посвещаваше на многобройните си обществени задължения или се веселеше с приятелите си, забравил младата си съпруга.
— Е?
Тя вдигна глава и погледна виновно съпруга си, стресната от острия му тон. Гарет я погледна намръщено и вдигна чашата с бира.
— Какво ме попита, Гарет?
— Какво пише в писмото на брат ти?
— О, но аз още не съм го прочела. — Люси се усмихна плахо и счупи печата.
— О! — повтори изненадано тя. Писмото беше съвсем кратко, като всички останали писма на брат й, и тя го прочете само за половин минута.
— Е?
— Джулиън пише, че ще прекара няколко месеца в Англия. Имал важни поръчения в конната гвардия и в Уестминстър, възложени му от херцог Уелингтън, а после щял да прекара лятото в Трегартън.
— Велики боже! Какво, ли се е случило? Да не се е уволнил от армията?
— Не, не вярвам — отговори замислено Люси. — Но пише, че е довел със себе си една… една испанска дама. — Тя погледна объркано мъжа си. — Пише, че дължи услуга на баща й, който е починал. На смъртното си легло го помолил да вземе под своя закрила дъщеря му и да се погрижи за въвеждането й в английското общество. Тя имала някакви връзка с Корнуол и се надявала, че роднините й ще я признаят.
Порцеланово-сините й очи се разшириха от учудване.
— Това звучи малко странно за човек като Джулиън, не намираш ли?
Гарет изпухтя презрително, после се изсмя развеселено.
— Ако ставаше въпрос за друг офицер, щях да кажа, че си е довел някакво леко момиче от войната, но брат ти е такъв строг пазител на морала, че никога не би омърсил свещените зали на Трегартън с незаконна връзка.
Люси се изчерви до корените на косата си и отпи голяма глътка чай. Горещата течност опари гърлото й и тя се закашля мъчително.
— Я не се прави на глупава, Люси — посъветва я приятелски мъжът й. — Ти познаваш живота, макар и само отчасти. Вече си омъжена жена. Сейнт Симон има гореща кръв като повечето мъже, само дето е дяволски потаен, когато трябва да задоволи естествените си потребности.
— Да… да, мисля, че си прав. — Люси отмести стола си и стана от масата. — А сега те моля да ме извиниш, Гарет, трябва да говоря с готвачката за менюто.
Тя напусна бързо стаята и предостави на мъжа си да размишлява дали съпругата му щеше да бъде малко по-отзивчива партньорка, не само в леглото, но и във всекидневието, ако брат й не беше толкова строг. Сейнт Симон беше с десет години по-голям от сестра си, седем години преди брака й беше неин настойник и представите му за почтеност и приличие, когато ставаше въпрос за поведението на член от семейство Сейнт Симон, бяха дяволски строги.
Това беше истински позор. Гарет напълни отново чашата си с бира и облекчено установи, че махмурлукът му е почти изчезнал. Люси беше красиво малко същество и той намираше меките й женствени заоблености много привлекателни, но тя изобщо нямаше представа как да достави радост на мъжа си. Нищо чудно, че отново беше започнал да търси удоволствия там, където ги беше намирал преди брака си.
Когато споменът за миналата вечер бавно изплува от мъглата на изпитото бренди, той се намръщи още повече. Мажорити отново се бе държала нахално. Непрекъснато му искаше пари. Диамантената огърлица, която й бе подарил, не била първо качество… новата шивачка не разбирала нищо от дамска мода, наложително било още утре да отиде при Лутес. Парите бяха нищо — особено ако той наистина държеше да я запази… а нима тя не го правеше щастлив? Много по-щастлив, отколкото заслужаваше?
Гарет се намести по-удобно на стола си и усети познатото присвиване в слабините. Мажорити наистина умееше да го ощастливява като никоя друга, но цената й беше прекалено висока — и се увеличаваше всеки ден.
Той огледа недоволно елегантната стая и си представи цялата елегантна къща, в която живееха. През прозорците се виждаше обширна, добре поддържана морава. Имението на семейството му беше много западнало и сигурно щеше да се наложи да го продаде, ако не се беше оженил за Люси Сейнт Симон. Зестрата й му послужи да обнови къщата и градината, тя задоволяваше и скъпите прищевки на Мажорити… а може би и собствените му скъпи навици.