Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Единственото, което му оставаше да направи, бе да ги изчака да дойдат в града. Изпълнен с горчивина, Стив реши да се възползва от намеците, с които Чарлз го бе подтикнал да ухажва дъщеря му. Щеше да й разкрие истината, когато се окажеха насаме. Но, Господи, колко противно му беше да търси тази истина! Тя или беше невинна и щеше да го презре, че я бе заблудил с цел да арестува баща й, или бе виновна в съучастничество, в опит да го изиграе и да го предаде, и в този случай щеше да отиде в затвора заедно с Чарлз. Но дори да бе виновна, имаше ли той правото да я осъди на такава ужасна съдба? Нищо ли не означаваха пред законите любовта и верността към бащата, можеше ли да се игнорира заблудената вяра в нещо? Откъде можеше да намери отговора на тези въпроси, след като той самият никога не бе обичал баща си, нито бе изпитвал някаква лоялност към него?
„По-добре е да си невинна, Ана, защото иначе няма да мога да ти помогна. Наистина няма да мога, освен ако пожелая да унищожа всичко, за което съм работил, без да получа желаното отмъщение в името на най-добрия си приятел. Защото ако си ме лъгала и си ме използвала, как бих могъл отново да ти повярвам?“
— Дойдохме да се видим с мистър Ейвъри — каза непознатият на най-голямото от момчетата на семейство Дейвис.
— Неговият фургон е ето там, сър — посочи им детето.
— Много ти благодаря — каза водачът на групата и тръгна с приятелите си в указаната посока.
Когато петимата грубовато облечени типа се приближиха до фургона, Джини изгледа добре въоръжените мъже, които я караха да се чувства неспокойна даже и от разстояние.
— Търсим Чарлз Ейвъри. Тук ли е той?
Джини премести погледа си от човек на човек.
— Баща ми отиде да огледа реката с някои от останалите. Скоро ще се върне.
— Баща ти ли? Не знаехме, че е тръгнал с дъщеря си.
— Познавате ли го? Приятели ли сте?
— Да, дойдохме да го вземем и да го заведем на една среща.
Думите му я объркаха и тя усети в гърдите си неясна тревога.
— Какво искате да кажете? Ние сме тръгнали с кервана за Далас. Той очакваше ли да се срещне с вас?
— Да, само че ние малко подранихме. Имаме общ бизнес с него.
Джини не беше спокойна. „Не харесвам тези рошави… бандити“, реши тя с някакво отвращение.
— И какъв бизнес вършите заедно с баща ми?
— Частен, мис Ейвъри, освен ако е споделил за него с вас.
— Не ми е споменавал нищо — тя се огледа, за да види дали има някой наблизо, който би могъл да й помогне, ако тези хора се опитат да я заплашат с нещо. Изведнъж видя групата мъже, които се връщаха откъм реката. С облекчение тя каза: — Ето го, идва… Татко, имаш посетители.
Чарлз огледа петимата и попита с какво би могъл да им помогне.
Джини схвана, че предводителят на бандата я беше излъгал — те не се познаваха с Чарлз. Безпокойството й нарасна.
— Тук сме, за да ви отведем в безопасност.
Чарлз се разгневи и това пролича в тона и погледа му:
— Не е така по плана. Трябваше да ме посрещнете в Далас.
— Плановете се промениха, Ейвъри, а нямахме никаква възможност да се свържем с вас. Този план е по-добър. Ще спести на всички и време, и натъртвания от седлото. Греъм ще се срещне с вас в Литъл Рок вместо в Сейнт Луис.
Джини беше по-обезпокоена от възможността Чарлз да замине с тези недодялани типове, отколкото от това, че неочакваното събитие можеше да повлияе на собствените й планове.
— Какво става, татко?
Чарлз я потупа по ръката и се усмихна:
— Няма за какво да се безпокоиш, Ана. Вие, момчета, ще трябва да ме посрещнете в Далас, както се бяхме уговорили. Аз не мога да променя графика. Трябва да отведа дъщеря си там и да я устроя, преди да направим нашата малка делова екскурзия.
— Страхувам се, че това не е възможно, Ейвъри.
— Защо да не е? — осведоми се Чарлз.
— Имам заповед да ви взема със себе си. Освен това тук вече ни видяха. Ще бъдат зададени много и опасни въпроси. Ще възникнат много подозрения. Схващате ли за какво намеквам?
— Тогава не трябваше да идвате тук. Всичко се развиваше нормално, точно както го бяхме планирали. Никой не ме подозираше в нищо. Вашето идване ще донесе неприятности както на мен, така и на дъщеря ми, след като тръгнем с вас.
— Не мога да се безпокоя за това. Доброто на каузата е единственото, което има значение. Не е ли така?
„Доброто на каузата“, отекна в главата на Джини като тревожен звън на камбана. Наистина, тя подозираше, че и Чарлз Ейвъри таи като нея някаква измама, за която, естествено, не й бе казал нищо. Беше очевидно, че е подразнен от това неочаквано развитие на нещата в схемата му, каквото и да значеше то.