Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Остават ни по-малко от три седмици и около четиристотин мили път, Ана — прошепна той.
Тя се запита каква ли мисъл бе минала през главата му, за да предизвика подобна гримаса на красивото му лице. Тази нощ той бе много напрегнат и това я безпокоеше, но въпреки това той я бе поканил да танцуват два пъти и някак неохотно се бе разделял с нея. Някаква тежест притискаше тези силни рамене и тя се опасяваше, че това бреме е свързано с нея. Опита се да го отпусне с неангажиращ разговор.
— Знам, татко ми каза днес. Като време не е малко, но ще мине бързо. Просто не разбрах кога изтекоха последните четири седмици и половина.
Стив се опита да забрави за безпокойствата си и да се концентрира върху това, което тя му говореше:
— Причината е, че си непрекъснато заета и много се забавляваш — пошегува се той.
— Въпреки работата и трудностите, Стив, ще ти кажа, че наистина изпитах удоволствие. Никога няма да забравя това пътуване. Естествено, понеже не се сблъскахме с никакви опасности, ще трябва да го поукрася, за да бъде разказът интересен за моите деца и внуци. Сигурна съм, че ти си преживял безкрайни приключения, за които ще разказваш на твоите един ден.
Думите, които изтерзаният мъж бе премислял и в които бе вярвал с години наред, се изплъзнаха от устните му, преди да може да ги спре:
— Не мисля, че ще имам такива. От мен не може да се получи добър баща, така както не мога да стана и добър съпруг.
Джини предположи, че той бе възприел невинната й забележка като натиск да вземе решение. Тя се засмя малко изкуствено и подметна:
— Може и да си прав, един човек, който е непрекъснато на път, не би могъл да отговори на многобройните им нужди.
Стив също се насили да се засмее. Оцени щедростта й, с която го изваждаше от капана, в който сам бе попаднал:
— Колко тактично се изразяваш за един скитник на кон.
Джини се усмихна още по-широко и се поддаде на съблазънта да вмъкне изкусителна нотка в гласа си:
— Скитниците не работят, за да припечелят, нито следват определени маршрути или се борят да спазят графика. Ти може и да живееш свободен живот без ангажименти, но не си случаен бродяга. Не си раздърпан, не си човек без стойност и не си безотговорен.
Стив се облегна назад и я погледна. Усмихна се и я попита:
— Кое предизвика тези комплименти?
Джини го дари с хитър поглед, който ясно казваше, че няма да му отговори.
— Татко спомена, че утре ще отидем във Виксбърг и ще прекараме там едно денонощие. Ако отиваш и ти, можем да се разходим заедно през деня.
Стив стисна ръката й и отново понижи гласа си до дрезгав шепот:
— Ами ако искам нещо повече от това да прекарам деня с теб?!
Джини потръпна от желание и бузите й порозовяха.
— Надявам се, че искаш. Оттук до Далас можем да разчитаме само на Шрийвпорт.
Стив разбра какво искаше да му каже: още само един град и само една възможност за интимно прекарване.
— Ще обядваме, ще направим дълга разходка, после вечеря и…
Тялото на Джини пламна от многозначителните му думи. Не я сдържаше отново да бъдат насаме. Оставаха й само няколко възможности да спечели сърцето му, преди да пристигнат в Далас. Искаше й се да се измъкнат от лагера, за да се целуват и прегръщат, не беше необходимо всеки път да се любят, когато са сами, стигаше й дори само, че са един до друг.
— Е? — напомни й Стив, че очаква реакцията й. — Искаш ли да прекараме заедно?
Тя погледна тъмните му очи.
— Идеята ми се струва прекрасна, мистър Кар.
Стив реагираше по същия начин на тези възбуждащи планове. Сърцето го болеше от нуждата да бъде с нея и тази нужда на бе само физическа. В нейната компания той се чувстваше добре по много начини.
— И на мен ми се струва добра, мис Ейвъри. А сега нека сменим темата, докато лошите деца не са разбрали по лицата ни за какво си говорим.
— Тази мисъл ми се струва много разумна, мистър Кар — съгласи се тя и се усмихна.
На следващата сутрин Стив потегли преди двамата Ейвъри. Получи телеграмата и я прочете. Емоциите му бяха смесица от гняв и тъга, от недоверие и потвърждение на това, в което не искаше да повярва. Както бе подозирал, Чарлз Ейвъри не бе закупил ранчото „Бокс F“, не беше купувал нито ранчо, нито имение, нещо повече, в околностите на Уейко нямаше никакво ранчо „Бокс F“! Бяха го излъгали! Бащата на Джини се оказваше търсеният престъпник.
Вълна на страх мина през тялото на скаута, а душата му се сгърчи от загубата. Оставаше да разбере дали Ана знае мръсната истина за баща си и — Бог да му е на помощ! — дали бе участница в пъкления замисъл.