Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини схвана намека му. Сърцето й се сви от страх, като си помисли, че Стив, който вече се притесняваше, че още не са в града, сигурно скоро щеше да се върне и щеше да влезе в престрелка с тези… престъпници. От друга страна, тя не искаше да излага на опасност съвсем невинните хора в лагера. Беше се доверила на грижите на Чарлз Ейвъри… и ето че се бе озовала в центъра на неговите неприятности.
— Прав сте. Благодаря ви, сър.
Джини се качи във фургона, избра една от пътните чанти и я напълни с дрехи за из път. Погледна с крайчеца на окото си дали я наблюдават. Прецени, че никой от мъжете не е достатъчно наблизо, за да я види, когато сложи резервните патрони в джоба на ризата си. Пистолетът беше на бедрото й. Мъжът, който я чакаше на задната врата, й каза да бърза.
Джини разбра, че не може да се противопостави, но благодарение на обучението под ръководството на Стив, както и на предвидливостта му, поне не беше беззащитна. Щеше да се подчини, но щеше да очаква удобна възможност за бягство. Щеше да наблюдава внимателно откъде минават, за да може да се върне по същия път по-късно. Призна пред себе си с тъга, че преценката й за Чарлз Ейвъри в някои отношения се бе оказала напълно погрешна: намеренията му очевидно не бяха добри и той я бе използвал като прикритие за своите цели. Но все пак беше се опитал да й помогне, беше настоял тя да не тръгва с него. Провалът на опита му означаваше само, че той нямаше власт над тези груби бандити и осъзнаването на този факт я изплаши.
Пет минути по-късно тя и Чарлз бяха на конете. Потеглиха. Конят, който тя яздеше, беше взет от саркастично усмихващата се Кати Кинг — Ед бе в града. Джини махна с ръка на своите четири зорко наблюдаващи приятелки, давайки им да разберат, че не тръгва доброволно.
Седмината се отправиха в галон на юг, стигнаха до някакъв поток и яздиха в него за известно време. След това се отклониха на североизток, като единият от мъжете остана зад всички, увиснал на седлото, за да заличи следите им. Заобиколиха Виксбърг и се насочиха на северозапад към Арканзас.
Джини се страхуваше, че не оставят никакви следи, по които някой би могъл да ги последва и да им дойде на помощ. Обърна се на седлото, за да хвърли поглед на големия град, разположен върху стръмни хълмове, с покрити с чакъл улици. Последният й поглед падна върху сградата на съда „Грийк Ривайвал“, издигната в най-високата точка на града. Преди да се съсредоточи върху маршрута, по който бяха поели, тя си помисли за Стив Кар, който напразно я чакаше в града, където смятаха да прекарат заедно деня и да изживеят една разкошна нощ след това. Какво ли щеше да направи той след като откриеше, че е била отведена против волята й? Стив не можеше да изостави работата си и не можеше да махне с ръка на отговорностите, които бе поел, за да се втурне да спасява дъщерята на Чарлз Ейвъри. Нямаше значение какви бяха чувствата му към нея, дългът и работата стояха на първо място. Беше сигурна, че той ще остави местните представители на закона да направят каквото бе необходимо.
Стив крачеше напред-назад на ъгъла на улиците „Клей“ и „Уошингтън“ в очакване на семейство Ейвъри. Беше минало много време, прекалено много. Минаваше обяд, значи Чарлз бе променил намеренията си да потърсят някаква разтуха в града. Той яхна коня си и пое към лагера, където го очакваше шок.
— Искаш да ми кажеш, че Ана е била отвлечена от приятелите на баща й?
— Мис Ана бе взета в плен, Стив, напълно ми е ясно, че тя не е замесена в никакви престъпни заговори. Мистър Ейвъри се опита да уговори да я оставят с нас, но водачът им — един неприятен тип — не поиска и да чуе за това. Откраднаха коня на мистър Кинг и я принудиха да тръгне с тях. Тя изглеждаше наистина изплашена и разстроена нямаше никакъв избор. Намекнаха, че ще започне престрелка в лагера, ако откаже или ако аз им се противопоставя, така че и двамата им се подчинихме. Потеглиха на север преди няколко часа. И понеже ти много се забави, аз изпратих човек, който да те открие в града. Вероятно сте се разминали по пътя — и Лутър му разказа всичко, което беше видял или чул.
— Трябва да тръгна след тях, Голям Л., така че ти поемаш тук.
— Не се безпокой за нас, ние ще се оправим. Хвани тези дяволи и помогни на мис Ана. Още нещо, Стив. Точно преди да тръгнат, водачът им ми прошепна в ухото едно предупреждение. Той каза, че ако някой ги последва, мис Ана щяла да бъде застреляна. А на висок глас ми съобщи, че скоро щели да я освободят. Лъжеше, разбира се, и мис Ана е в голяма опасност. Не пролича мистър Ейвъри да има някаква власт над тях, но може би той още не го е разбрал.