Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Защо ме гледаш така? — попита тя, изпитвайки леко притеснение от настойчивостта в погледа му.
— Как? — прошепна той и докосна с устни връхчето на носа й.
— Сякаш си кръвожаден хищник, който търси слабото ми място, преди да ме атакува.
— Такъв съм. Не си ли го разбрала още? — пошегува се той.
Когато устните и ръцете му се върнаха на благодарното й тяло, Джини изпита обезпокоителното усещане, че той прикрива истинските си мисли. Какво в действителност знаеше тя за този мъж, когото обичаше? Джини изпита лек пристъп на паника. Той би могъл да бъде всеки и всичко. Трябваше ли да му се довери? Щеше ли той да я използва, предаде и захвърли, когато стигнеха Далас? Но как можеше да я люби така нежно, ако не изпитваше истински чувства към нея? Реши, че собственото й чувство за вина е причината, която я навежда на подобни мисли, а може би той се опитва да се справи с уплахата от чувствата си към нея, преди да й каже думите, които тя очакваше. Но скоро, съвсем скоро, тя потъна в забравата на удивителните неща, които той правеше с нея.
На следващия ден групата вдигна бивак преди Джексън, за да могат няколко от пътуващите семейства да поправят фургоните си. Запасите им от зърно бяха попълнени, домакинската задължения бяха приключени и хората тръгнаха да си гостуват.
Джини предпочиташе да остане в хотелската стая със Стив целия ден и цялата нощ, но това, разбира се, бе невъзможно. Няколко мъже от града дойдоха да разговарят с пътниците, да научат новините от Джорджия и да разкажат за ужасяващите подробности, свързани със завладяването от янките на тези земи и страхотните поражения, до които това бе довело.
На Джини й се искаше тези разговори да престанат. Не искаше да мисли какво се бе случило в красивия Грийн Оукс в Джорджия, нейното родно място. Не се изненада, когато някой попита съществува ли ку-клукс-клан в Мисисипи.
Местният жител, който отговори, сподели, че „още няма организирана група, но ако нещата се влошат или ако не тръгнат към подобрение, ние наистина ще сформираме такава“.
Джини се вслушваше в тези разговори и беше доволна, че не бе станала свидетел и не й се бе наложило да изживее тези трагедии и ужаси. Откакто бяха навлезли в Мисисипи, пред очите й се простираха вледеняващите кръвта свидетелства за огромния мащаб на опустошението, лесно видими дори две години, след като всичко бе приключило. Чу и видя горчивината и омразата в душите на жителите на Мисисипи, така както я бе чула и видяла в Джорджия. Това е войната, трябваше да признае тя в себе си, но за някои неща не можеше да има оправдание дори и но време на война. Седеше притаена в сянката на фургона на Ейвъри. Тогава видя Стив, който се бе присъединил към групичката разговарящи. Следеше внимателно начина, по който той възприема всяка казана дума, всяка използвана фраза. Какво бе заинтригувало скаута така силно, запита се тя?
Събраха лагера във вторник сутринта и преминаха през широката Пърл Ривър безпроблемно, защото тя не беше нито бърза, нито дълбока.
Стив беше неспокоен и раздразнителен. Вече допускаше, че няма да може да разкрие престъпника преди крайния им пункт Далас, освен ако телеграмата, която очакваше да получи във Виксбърг, не му помогнеше с нещо. И колкото повече наближаваше този момент, толкова по-голям страх го обземаше от това, което можеше да научи от нея.
Джини продължаваше да изучава мрачния и загадъчен скаут, който бе спечелил сърцето й. Тази сутрин той бе намерил повод да мине с коня си достатъчно близко до нея, за да докосне крака й и да установи, че тя не носи подаръка му. Беше й се скарал и й бе казал почти раздразнено:
— Сложи револвера си при следващото спиране и повече не го махай, дори когато нощуваме в бивака. Носи го непрекъснато, жено, казвам ти го напълно сериозно.
Тя си каза, че тази негова загриженост я прави щастлива, но в нея имаше и друг мотив, който не разбираше.
В сряда, първи май, преминаха през Натчез Трейл и Биг Блек Ривър. Редките обли хълмове, покрити с иглолистни гори, кедри и по-рядко магнолии, позволяваха да се поддържа постоянно темпо. Когато слънцето се спусна над хоризонта, те спряха преди Виксбърг — този „Гибралтар на Конфедерацията“, с чието падане бе поставено началото на постепенния упадък на Юга. Понеже се намираха много близо до цивилизацията, не се налагаше да правят заграждение с фургоните, а това позволи между тях да остане дистанция, която позволи на всички да почиват в уединение.