Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Река Мисисипи се намираше недалече от лагера. Широчината, дълбочината и непредсказуемите й бързеи правеха преминаването й най-опасната и продължителна операция, която им предстоеше. Ако се случеха нещастия, това щеше да стане тук. Забележителната река се провираше през гора от вечнозелени дървета и затова не се виждаше от лагера. Хълмистият терен бе осеян с многобройни ниски възвишения, представляващи останки от някакви военни съоръжения, издигнати по време на войната. Пораженията, нанесени от артилерийския обстрел върху земята, дърветата и собствеността бяха лесно забележими и късаха сърцето, макар Майката Природа и местните жители да правеха всичко по силите си, за да заличат тези безчислени рани. На два пъти чуха сирените на кораби, които пътуваха по реката. Бяха пропътували сто и четиридесет мили през Мисисипи за седем дни и гледката на величествената река, и близостта на града изпълваха всички с радостна възбуда.
— Утре ще почиваме и ще се подготвим да отправим предизвикателство в петък на нашата най-опасна река — обяви Стив. — Предлагам да организираме нощ на забавление и почивка.
Всички се съгласиха с радост. Вечерята и домакинската работа бяха претупани набързо. А след като сложиха децата да спят, се разнесе музика и весел шум. Започнаха танците.
Стив реши да остане в лагера, мислейки с неприязън за онова, което щеше да научи на следващия ден. Осъзнаваше, че ако злодеят, с който трябваше да се справи, е Чарлз Ейвъри, това щеше да сложи край на връзката му с Ана. И тази нощ можеше да се окаже последната приятна нощ с нея.
Местните жители, които бяха научили за приближаването на кервана, дойдоха да ги посетят и донесоха разни неща, с които да доставят удоволствие на изморените пътници. После се включиха във веселието.
Един от тях разказа, че на времето Виксбърг е бил раят на хазарта, главно поради корабите по реката. Когато престъпността се превърнала в проблем, местните сложили край на това през 35-а година, като заповядали всички съдържатели на игрални домове да се махнат от града под страх от публично наказание шейсет удара с бич с привързване за кол. Същият човек допълни с усмивка как заплахата оказала своето въздействие върху всичките играчи и техните „интересни жени“. И продължи да развеселява пътниците със занимателни истории за колоритните крадци, които бяха работили в районите на Мисисипи и Натчез Трейл.
Разговорът по най-естествен начин се прехвърли на темата за отминалата война със Севера. Друг местен жител разказа за военния параход „Султана“, който беше прибрал освободените от плен янки през април 65-а.
— Взеха прекалено много хора за кораб с тези размери и мощност: две хиляди и петстотин затворници, както и други хора се качиха на борда. Изгаряха от желание да се махнат от опасния Юг. Натъпкаха се като сардели. Корабът гръмна край Мемфис, запали се и потъна. Казват, че над хиляда и петстотин са се удавили с него. Някои не можели да плуват, други били твърде слаби, за да се спасят, а на някои места реката е толкова бърза, че никой не би могъл да оцелее.
Джини слушаше и слушаше, докато накрая усети, че повече не може да издържа на тези мрачни разговори. Изпита облекчение, когато няколко мъже взеха инструментите си и изкараха няколко игриви мелодии. Видя, че няколко двойки станаха да танцуват, а други опитаха от сладкишите, донесени като символ на южняшкото гостоприемство. Хората се разговориха, смееха, пееха заедно, пляскаха с ръце, потропваха с крака.
— Защо не се присъединим към тях? — предложи Стив на Джини, кимайки с глава към танцуващите.
— А смеем ли да се озовем толкова близко един до друг? — пошегува се тя. — Бих могла да забравя къде се намирам.
— Е, кой тогава би ме обвинил, че съм се поддал на изкушението? — усмихна се Стив.
— Кой би обвинил и мен? — отговори тя и се отпусна в приканващите я ръце.
Първият танц беше бърз и жизнен, вторият — бавен, а те се намираха на достатъчно разстояние от останалите, така че можеха да рискуват да поговорят шепнешком.
— Имахме късмет, че ни не попречиха бури и не се наложи да пътуваме през калта — отбеляза тя. — Лошото време сякаш остана зад гърба ни. Надявам се така да бъде до края.
Стив не знаеше дали бе готов да се съгласи с това, понеже бурите щяха да ги забавят. Ако получеше добри новини утре, това щеше да му даде повече време край Ана, но щеше да удължи мисията му и щеше да забави другата му задача. А му се искаше да е свършил и с двете, за да може да… Той се намръщи, припомняйки се, че бъдещите му действия зависеха от съдържанието на телеграмата.