Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив обхвана в ръце твърдите й гърди. Потръпваше от наслаждение всеки път, когато ги докоснеше с уста или ръце и усещаше, че тръпката е взаимна. В тялото му се носеха вълни на удивителни осезания. Не беше изпитвал нищо подобно преди с момичетата от салоните, понеже тялото му беше търсило и бе получавало само физическо освобождение с тях. Но с Ана се вплитаха още сърцето и мислите му. Тази нощ тя изглеждаше още по-нетърпелива и всеотдайна, защото знаеше какво я очаква. Мисълта за това му беше особено приятна, защото бе доказателство какво огромно удоволствие й бе доставил предния път. Той целуна клепачите на притворените й очи, после върха на носа й, ямката на брадичката й, трапчинките на бузите й, ушите и устата й. Усети, че езикът му среща нейния и подхваща танц, подобен на този в лагера.
Джини извиваше тръпнещото си тяло. Той бе обладал мислите й и я бе докарал до луда възбуда. Напрегнатият й глас го помоли:
— Моля те, Стив, обладай ме, преди да умра от желание.
Устните му затвориха нейните в мига, когато проникна дълбоко в нея. Този път очевидно нямаше никакви пречки за физическо наслаждение, защото тя нетърпеливо извиваше тялото си към неговото всеки път, когато телата им се сближаваха в ритъма му. Тя се отдаваше свободно, изцяло и с желание. Той я обладаваше по същия начин.
Страстта изгаряше телата им и те не спираха да се милват и целуват, движейки се като едно цяло. Напрежението достигна максимума си и те стигнаха до връхната точка на оргазма едновременно. Сърцата им пулсираха бясно, а ритъмът им беше лудешки. Разтърсиха ги светкавиците на екстаза. Целувката им продължаваше, оставяйки ги допълнително без дъх и едва след време всеки от тях се отпусна в прегръдката на другия.
Стив прошепна с дрезгав глас в ухото й:
— Това е най-хубавото, което съм изживявал в целия си живот, Ана. Благодаря ти!
Джини беше преизпълнена с любов.
— Ти си добър учител в много области, Стив Кар — отговори тя, съзнавайки, че още е много рано да настоява да получи признание в любов или да иска трайна връзка. — Разбира се, има още много неща, които трябва да науча, ако не ти омръзне моята неопитност, или ако не ти досадя. Но вината е твоя. Ти можеш да побъркаш всеки, любими мой скауте.
Стив се подиря на лакти от двете страни на главата й, внимавайки да не затисне разбърканата й коса, пръсната върху възглавницата.
— Самата ти си едно голямо отвличане на вниманието, Ана. Половината от времето си прекарвам в мисли за теб.
— Само половината? — попита тя игриво с престорено разочарование. — Защото ти си в мислите и чувствата ми през по-голямата част от времето.
— Ако си позволя да мисля за теб повече, отколкото сега, няма да сме в състояние да пропътуваме в безопасност дори десет фута. А по повод „омръзването“ и „досадата“, това никога не би могло да се случи с теб! Ако някога получа повече удоволствие от това, сигурно ще полудея. По-добре е да проявиш малко милост и да я караш малко по-леко, иначе ще те дебна ден и нощ.
— О, нямам нищо против. Би било много забавно.
— Само че не е сега моментът за това, Ана — напомни й той вече със сериозен глас. Искаше да предпази и двамата от изричането на някакви откровения на тази ранна фаза.
— Знам, това важи и за двама ни. След като се устроим по някакъв начин, тогава ще помислим дали все още искаме нещо един от друг. Справедливо ли е така?
„Явно, каза си той, необходимата предпазна мярка, която беше предприел, бе сработила.“
— На мен подобно предложение ми допада. И какво толкова има да се устройваш? — попита той, превключвайки с неохота от романтиката към необходимостта на мисията си.
— Трябва да започна нов живот. А ти, потайни мой скауте?
— Потаен? Аз? Какво искаш да кажеш?
Джини също имаше желание да научи нещо ново, но бързо разбра, че опитът ще бъде неуспешен.
— Забелязах как наблюдаваш хората. Ти си много любопитен за скаут. Създаваш впечатлението, че искаш да научиш тайните на всеки.
Стив се засмя.
— Само на тези, които биха могли да ми създадат неприятности в работата.
— Аз бих ли могла да ти създам такива? — пошегува се тя, понеже отговорът му беше прозвучал неубедително.
— Твоите неприятности ми харесват — отвърна й той и леко я захапа за шията.
Джини сложи ръка върху устата си, за да потисне напиращия смях.
— И на мен.
Стив се облегна и се загледа във веселите й очи. Замисли се как така се бе случило, че той бе стигнал до сърцето на тази изискана дама толкова бързо. Изглежда тя бе пожелала това да стане по този начин. Но беше ли той самият всичко онова, което тя искаше в действителност? Как би могъл да бъде сигурен в това? Те бяха толкова различни: тя — аристократка и разглезена южняшка красавица, той — незаконороден скитник на кон. „Истинска ли си ти, Ана Ейвъри? Мога ли да ти вярвам? Мога ли да приема последствията, ако ти си…“