Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
В Арканзас им се наложи да преминават през поредица бързеи и потоци и Джини се молеше това да ги позабави. Но макар ширналите се равнини да разкриваха гледка до самия хоризонт, тя не видя никой да ги следва. Когато слънцето се спусна, водачът им ги спря недалече от водната граница на щата, на не повече от петдесет мили от Виксбърг, където се намираха всичките й вещи, заедно с човека, когото обичаше.
Джини беше изтощена и усещаше болки по цялото си тяло от дългата езда. Дори вечерята — пържено осолено свинско, сервирано със силно кафе и претоплени курабии — не й се струваше съблазнителна, макар да усещаше глад. Но знаейки, че трябва да съхрани силите си, тя се насили да яде. Чуваше квакането на жаби, цвъркането на щурци и виждаше ниско летящите в здрача светулки. Внимателно изучаваше обстановката за в случай, че й се наложеше да избяга. Местността изобилстваше от лениво течащи потоци и езера със застояла вода, чиито имена по правило завършваха на „бейоу“, но те не можеха да се сравнят с тези в Южна Луизиана, Джорджия и Мисисипи. Дочу, че наричат терена мочурлив, но това не бе нейната представа за мочурище. На места почвата наистина бе влажна, подгизнала и растителността бе изобилна, но тя не бе забелязала непроходими блата, алигатори, отровни водни змии или някое от онези отвратителни създания, с които съзнанието й свързваше думата „блато“. Но изпитваше страх при мисълта, че може да се движи сама нощем сред невидимите опасности, затова реши да избяга денем, когато поне ще може да следи къде стъпва.
Една любопитна лисица надзърна иззад дърветата и се шмугна обратно зад тях, преди някой от мъжете да успее да я застреля. Избягваше да мисли как щяха да се държат тези мъже с нея след няколко дни, когато им омръзнеше да се съобразяват с надменността й. Но ако се опитаха да я насилят, тя щеше да се бори до смърт.
Смърт… Джини потръпна, когато тази мисъл мина през главата й. О, те можеха да й затворят устата тъкмо по този начин, за да опазят в тайна зловещите си планове. Можеше никога повече да не види баща си, ако Матю Марстън все още беше жив. Можеха да убият дори Стив, ако той посмееше да тръгне по следите им. За да оцелее и да има шанс да се върне при онези, които обичаше, тя трябваше да бъде внимателна, предпазлива и смела. Трябваше да разчита на уменията, които дължеше на своя любим, умения, които трябваше да я опазят и да й донесат свободата. Тогава, по време на подготовката, тя дори и за секунда не си бе представяла колко важно можеше да се окаже всичко това.
Джини се опита да разтрие раменете и врата си, а след това и мускулите отзад на кръста. „Да яздиш цял ден, помисли си тя, е по-изтощително, отколкото да ходиш или да караш фургон“, макар че може би умората й бе реакция на събитията през този ден. Те се бяха срещнали със салджии, няколко ездачи, ловци и риболовци, бяха видели работници по нивите, но тя не би потърсила помощ от хора, които не биха могли да й я дадат. Беше попаднала в крайно опасно положение, но трябваше да оцелее, да намери баща си и отново да се срещне със Стив Кар.
Чарлз се отдели от групата, приближи се към нея и малко по-късно двамата лежаха на постелките един до друг.
— Съжалявам, че те въвлякох във всичко това, Джини — прошепна той. — Не се плаши. Тези хора са наети, за да свършат една работа и не биха помислили да предадат интересите на своя шеф. Не се безпокой, те няма да ни причинят нищо лошо.
Но гласът му не й прозвуча убеждаващо. Разстоянието между тях и групичката бандити, както и крякането на жабите, им позволяваха да разговарят тихо, без да бъдат подслушвани. Бяха им позволили да се отдалечат толкова много, защото конете се намираха близо до бандата, а и Барт беше напомнил, че „никой не е толкова луд, че да опита да избяга нощем през блато“.
— Каква е цялата тази история, мистър Ейвъри? — попита го тя. — Все пак имам право да знам защо съм отвлечена.
Той реши, че рано или късно тя сама ще разбере истината, така че беше без значение дали ще й я каже сега или по-нататък:
— Аз съм куриер на движението Червените магнолии. Изпълнявам изключително важна мисия за тях.
Джини го изгледа с широко разтворени очи, вглеждайки се в едва доловимите на лунните лъчи черти на лицето му. Знаеше името на този могъщ отряд на Клана. По време на пътуването беше научила, че повечето членове на Невидимата империя честно вярват, че тяхната организация е сформирана, за да се противопостави на янките и на тероризма на бившите роби из територията на отслабения Юг. Но както ставаше с всички по-големи групи бунтовници, в ку-клукс-клан имаше членове, които отиваха много по-далече от защитата и правосъдието, за да потърсят лично отмъщение и задоволят своята алчност.