Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Разговаряха още няколко минути, преди угриженият Стив да събере багажа си, да вземе провизии и да потегли след групата.
Стив тръгна на юг. Авансът им беше няколко часа. Той подозираше, че са се отправили към Ню Орлиънс, където да разменят скъпоценните камъни за оръжие и амуниции. Това би дало на Ейвъри достъп до кораб, с който да превози каргото до Савана, откъдето то щеше да попадне в ръцете на отрядите на Червените магнолии. Това не биваше да става. Мисията му не можеше да завърши с провал.
Стив не можеше да си прости, че не бе мислил само за задачата си. Ако се бе върнал в лагера веднага след получаването на разобличаващата телеграма, той можеше да плени бандата и да върне камъните още тази сутрин. Всичко вече щеше да е приключило. А сега, както злодеите, така и камъните бяха изчезнали. А заедно с тях и Ана. Питаше се дали не го бе примамила в града, само и само за да го отстрани, така че да се срещнат в безопасна обстановка със своите хора. Може би това, на което Лутър Биймс беше станал свидетел, не бе нищо повече от малък спектакъл, разигран с цел да бъде скрита истинската й роля. А може би тя наистина го обичаше, и подозирайки, че предстоят неприятности, го бе измъкнала от опасността с една мила лъжа. Или той се надяваше на прекалено много: на любовта и невинността й? Щеше да разбере истината, когато ги настигне. Скоро.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вирджиния Марстън и Чарлз Ейвъри бяха прехвърлени през широката Язуу Ривър на голям сал. Той не изглеждаше достатъчно солиден на треперещата жена, която се съмняваше, че би удържал тежестта им, както и че би могъл да устои на бързеите. Ниските хълмове, покрити с пищна трева, горичките, и песъчливият терен скоро преминаха в плодородни, покрити с памук безкрайни равнини, осеяли делтата на реката. Влажният чернозем се лепеше по копитата на конете, които го отхвърляха зад себе си. Минаха западно от гъста гора, а редом с иглолистните дървета Джини различи още дъбове, върби, а дори и магнолии. Прекосиха безброй ручеи, по бреговете на които растяха кипариси. От време на време в далечината се различаваха плантации, някои вече възстановени, други — потънали в развалини след кървавия конфликт. Видяха оризища и ниви. За Джини това бяха признаци, че населението на този район бавно се съвзема след ужасите на войната.
Седмината пътуваха с максималната скорост, която теренът им позволяваше, и почиваха малко. Бандата продължаваше да следи дали не ги следва някой. След време спряха, за да заличат следите си. Яздеха плътно един до друг. Това бе недвусмислено предупреждение към Джини: „Не се и опитвай да избягаш“. Беше доволна, че тялото й сега, след седмиците тежък труд, се намираше в по-добра форма, отколкото преди да започне тренировките при Стив.
До момента бандитите не й бяха създали никакви проблеми. Водачът им й бе обещал да бъде в безопасност по време на пътуването и да я освободи в Литъл Рок, но тя не му вярваше, не вярваше и на никого от хората му. Макар тези простаци да се шегуваха с Чарлз и той да им отвръщаше на шегите, във въздуха се долавяше напрежение. Чарлз се опитваше да прикрие безпокойството си, но изострената чувствителност на Джини, проникваше през неговата маска.
Страх я беше, но бе решила, че най-добрата й защита е да се преструва на безстрашна. Отклоняваше всякакви разговори и се отнасяше презрително към всякакви опити за сприятеляване. Знаеше, че надменността може да задържи и най-големите грубияни на разстояние. Надяваше се, че няма да разберат преструвката й. Но през цялото време на пътуването усещаше пристегнатия в кобур на дясното й бедро малък револвер и тежестта на резервните патрони в джоба на блузата си, притиснати от носна кърпичка, за да не дрънчат. Беше постъпила мъдро, че не бе показала, че има револвер и нямаше да го направи, докато не настъпеше най-удобният момент за това. Знаеше, че не може и да се надява да се справи сама с петима въоръжени и опасни мъже. Трябваше да изчака, докато се озове насаме с един от тях, да го обезвреди, както Стив я беше учил, и да избяга. Надяваше се, че ще запомни пътя, по който минаваха и затова следеше маршрута внимателно.
Прекосиха Мисисипи с товарен сал и тя отново изпита чувство на удивление и страх от величието на тази река. Лодкарите внимателно следяха за появата на опасните водовъртежи в бързите сини води, както и за непрестанно преместващите се пясъчни плитчини. Водите на реката звучно се впиваха в обраслите със зеленина брегове.