Ловци на мамути

— Питам се какво би станало, ако се приложи непряко изчукване… опитвал ли си да използваш парче кост или еленов рог със заострен връх, за да насочваш силата на удара с чук? По този начин можеш да получиш ножове, които са много по-дълги и тънки.

Айла си помисли, че Джондалар също има вродено чувство към камъка. Но имаше и нещо друго — тя долови в ентусиазма му и спонтанното му желание да сподели своето чудесно откритие с Даланар и болезненото му желание да си отиде у дома.

В нейната долина, когато се колебаеше дали да застане лице с лице с непознатите Други, тя си мислеше, че Джондалар иска да си тръгне, за да може да бъде с други хора. Преди никога не бе съзнавала колко силно е това негово желание да се завърне в родния си дом. В този момент тя интуитивно прозря истината разбра, че той никога не може да бъде истински щастлив където и да било другаде.

Макар че страшно и липсваше синът и, както и народът, който обичаше, Айла не бе изпитвала нито тази носталгия, която долавяше у Джондалар, нито този копнеж да се върнеш на познатото място, където знаеш хората и си свикнал с обичаите. Когато напусна Клана, знаеше, че никога няма да може да се върне. За тях тя бе мъртва. Ако я видеха щяха да помислят, че е зъл дух. А сега вече знаеше, че не би се върнала да живее с тях, дори да имаше такава възможност. Макар да бе в Лъвския бивак едва отскоро, тя вече се чувствуваше по-удобно и като у дома, отколкото през всичките години, през които беше живяла в Клана. Иза беше права. Тя не беше от Клана. Родена бе сред Другите.

Потънала в размишленията си, Айла беше изпуснала част от по-нататъшните разисквания. Споменаването на името и от Джондалар я върна към действителността.

— … Мисля, че би трябвало техниката на Айла да е близка до тяхната. Тя се е научила именно там. Виждал съм някои от сечивата им, но никога не бях виждал как се правят преди тя да ми покаже. Не им липсва майсторлък, но са много далеч от предварителното междинно оформяне на сърцевината и точно в това е разликата между тежкото сечиво от цепен камък и финото с леко острие.

Уимез се усмихна и кимна.

— Де да можехме да намерим начин да правим право острие. Каквото и да правиш, острието на ножа никога не се запазва така остро, след като е било обработено с инструмент.

— Мислил съм за това — каза Дануг, включвайки се в разговора. — Какво би казал да изрежем жлеб в кокал или парче еленов рог и да залепим вътре в него малки остриета? Достатъчно малки, за да се получи почти прав нож?

Джондалар се замисли за момент.

— Как би ги направил?

— Не би ли могъл да започнеш с малка сърцевина? — предложи Дануг малко колебливо.

— Това би могло да стане, Дануг, но малката сърцевина е трудна за обработване — отговори Уимез. — Мислил съм си да започна с по-голямо острие и да го начупя на по-малки парчета…

Айла разбра, че те все още си говорят за кремъка. Като че ли тази тема никога не можеше да им омръзне. Материалът и скритите му възможности ги бяха омагьосали напълно. Колкото повече научаваха, толкова повече нарастваше интересът им. Тя умееше да дава оценка на кремъка и на изработката на сечива и си мислеше, че Уимез им бе показал много по-фини остриета, отколкото тя някога беше виждала, едновременно красиви и полезни. Но никога не беше присъствала на такава изчерпателна дискусия на тази тема. После си спомни как се бе възхищавала от ерудицията на лечителите и магията на лекуването. Миговете, които бе прекарала с Иза и Уба, когато знахарката ги обучаваше, бяха измежду най-хубавите и спомени.