За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Клайв иска хубави? Тука има хубаво. Искаш ли хубави? Абигейл е хубава.
— Абиг хубаво?
Пазачът не можа да скрие учудването си, когато чу как я нарече Клайв, и погледна към Грийн, който кимаше енергично:
— Да, Абиг хубаво. Клайв добро момче. Абиг е за Клайв.
— Абиг мое?
— Да, Абиг е за Клайв. Пипни хубаво.
Пазачите се захилиха, когато Клайв пусна последните листчета от шепата си и се обърна към Абигейл. Тя се взря в преобразеното му лице. Добрият Клайв, който се разхождаше с нея из градината, беше изчезнал. Отстъпи назад, когато той се приближи към нея.
— Клайв… Клайв… — прошепна тя, знаейки, че ако изпищи от страх, това ще й струва скъпо.
— Хубаво. Хубаво. — Той я хвана и я привлече към себе си. Започна да я гали, после докосна косата й. Но изведнъж я пусна.
— Хубаво Абиг?
Като не знаеше какво да каже, тя отговори:
— Хубаво Клайв?
Когато той се засмя, Фулър изруга. Тръгна към него и го хвана за ръката.
— Не го пипайте! — извика Абигейл, когато Фулър и Грийн сграбчиха Клайв.
Фулър изсъска:
— Не знам какво сте направили с него, но на сър Харлан няма да му хареса. Бъдете сигурна, че другия път…
— Какво другия път?
Като чуха въпроса, всички, с изключение на Клайв, погледнаха към вратата, която водеше към коридора.
В стаята влезе сър Харлан.
— Какво следващия път? — запита той. И преди някой да успее да отговори, се разпореди: — Изведете Клайв.
Фулър и Грийн побързаха да изведат Клайв от гостната и се отправиха с него по стълбите към горния етаж. Абигейл седна на един стол, затвори очи и отпусна рамене. Слабият контакт, който беше установила с Клайв, беше последното нещо, което сър Харлан би желал да се случи.
— Какво, по дяволите, е ставало тук? — запита сър Харлан и отиде към шкафа, за да си налее едно бренди.
Като реши да не се задълбочава във фактите, тя му каза, че Фулър я е оставил насаме с Клайв.
— Надяваше се той да ме нарани или дори да ме убие. — Смехът й беше леден. — Но това не се случи. Двамата с Клайв се поразходихме.
— Двамата сте направили какво?
Той се взря в нея така, сякаш не можеше да повярва на ушите си. Абигейл беше сигурна, че наистина не вярва.
— Разходихме се из градината. Той някога бил ли е в градината?
Сър Харлан не обърна внимание на въпроса й, усмихвайки се с хладния гняв, който вече беше научила, че е извънредно опасен за нея.
— Цивилизовахте ли го?
— Той иска само да бъде със своите „хубави“. — И тя вдигна едно розово листче от пода. — Днес се смя заедно с мене.
— Какво е правил? — Той гневно изби листчетата от ръката й, също както Фулър беше постъпил преди малко с Клайв. — Когато тя зяпна смаяна, сър Харлан продължи: — Не искам да става градинар. Искам да създаде моя внук. Няма да го виждате до сватбата. Дотогава Фулър ще го надзирава и той няма да се интересува да разглежда разни цветя с вас.
Тя се изправи.
— Клайв е ваш син! Изобщо ли не се интересувате от него?
— Не. — Харлан се изкикоти, когато я видя как преглъща възражението, което се канеше да изрече. — Не очаквахте такава откровеност, нали? Това е истината. Ако по-големият ми син не беше убит тогава на дуела, никога нямаше да ми хрумне да доведа Клайв от онзи дом, където живееше заедно с други като него. Вървете си в стаята, Абигейл. Само като ви гледам, се ядосвам.
Тя тръгна към вратата.
— Сър Харлан?
— Остави ме, момиче!
— След като ви кажа едно нещо. — И преди той да успее да я възпре с повторно нареждане да си върви, тя изрече тихо: — У вашия син има топлота, която вие никога няма да познаете. Кой от двама ви е по-малко човек?
За първи път го видя да замлъква смаян. И излезе от стаята. Докато се качваше по стълбите, осъзнаваше, че е късно да се опитва да спори със сър Харлан. Съдбата на Клайв и собствената й участ бяха предопределени от омразата на баща му към двама им. Сега трябваше да се опита да намери начин да провали плановете на сър Харлан, преди тя, Доминик и Клайв да станат жертви на озлоблението на баронета.
20
Преди да излезе от стаята си, Абигейл се увери, че видът й е възможно най-хубавият. Държеше главата си изправена и се опитваше да не се усмихва, но погледна за миг в огледалото, което висеше сред картините над парапета в началото на стълбището. Теси беше употребила повече от половин час, за да накъдри червената й коса на масури, които бяха хванати на темето и се спускаха по раменете й. Не искаше да съсипе труда на камериерката. Беше готова за битка, облечена в рокля с любимия й ментово зелен оттенък.
Но докато ръката й се плъзгаше свободно по извивките на парапета, изведнъж тя усети как пръстите й нервно стискат гладкото дърво. Двама мъже я чакаха във фоайето. Капитан Фицджералд! Какво прави той тук толкова рано? Според нея трябваше да се върне едва тази вечер.