Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Имало вече и кавалерия — ездачите отдавна били заменили бойната колесницата на бойните полета навсякъде по света, с изключение на шепа крайно консервативни по отношение на военните промени региони като Персия или напълно изостанали — като кел тека Британия. Кавалерията била в състояние да се придвижва бързо по фланга или в тила на противниковата фаланга и да причини значителни щети, като хвърля копия и стреля с лъкове, стига да не бъде пресрещната от кавалерията на врага. Можела е дори да нападне и пехотата, стига да я излови неподготвена, но нито едно кавалерийско подразделение не си е правело илюзиите, че може да нападне добре въоръжено пехотно формирование, напълно подготвено да го посрещне. Голяма маса ездачи, връхлитащи срещу група обикновени пешаци може и да изглежда на пръв поглед неустоима, ала конете, независимо от гледната точка на своите ездачи, са били прекалено умни, за да се втурнат срещу гора от насочени напред върхове на копия. Те просто спирали на място или в последния момент завивали, така че, докато пехотата се държала здраво за тази мисъл и не си позволявала да разкъсва строя си, се чувствала в относителна безопасност от подобни нападения. Основната задача на кавалерията била подплашването, всяването на паника и най-вече — подгонването и убиването на бегълците на победената страна, когато този момент настъпел.

Тежката пехота доминира на бойните полета почти навсякъде по света до периода на класицизма (да кажем, между 550 г. пр.н.е. до 350 г. н.е.) и в най-общи линии от значение е била не толкова числеността й, колкото дисциплината и високият боен дух. Когато през 333 г. пр.н.е. Александър Велики се изправя срещу персийската армия на Дарий III при Ис, той разполага само с четиридесет хиляди мъже (в това число лека пехота и кавалерия), срещу сто хиляди за противника. В напълно разгърнат строй армията на Александър обхващала не повече от километър и половина, докато фронтът на персийците се простирал на три километра. Но щом задължителната подготвителна размяна на бойни действия приключила, неговите опитни тежки пехотинци се втурнали в атака право срещу центъра на персийците. Резултатът става ясен с помощта на най-обикновена физика — дисциплинирана маса от, примерно, тридесет хиляди добре въоръжени мъже с тежки доспехи, бягащи в плътна формация, са ударили персийския фронт със сила, равняваща се на две хиляди и петстотин тона, движещи се със скорост от осем до десет километра в час, при това набрана само за няколко секунди, а на всичко отгоре — с изрядна редица от остриета на копия в предната част. Вероятно малцина от войниците в първите две редици на фалангата на Александър са успели да оцелеят след този удар (поради което най-опитните ветерани обикновено били подреждани малко по-назад във фалангата), но самата инерция на фалангата е достатъчна, за да се вклини в центъра на армията на Дарий само за няколко минути, много преди войските в двата края на дългия персийски фронт да успеят да обкръжат войниците на Александър по фланговете и в тила. Така загубила сцеплението си, персийската армия станала лесна плячка за войските на Александър, които само за два часа успяват да намалят наполовина силите на противника.