Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Непоправимите оптимисти — Иван Горилата и Игор Незнакомов — довлякоха една убита джебна сърна и ни сервираха за закуска крехки парченца от печено месо. До гората, между дървовидната папрат, растяха сочни ананаси. Те бяха почти презрели, но успешно ни заместиха водата.
Тежките текови дървета, които, никога не гниеха, бяха непоклатими и ни караха да събаряме другите по-ниски, полугнили дървета, за да се промъкнем между исполинските секвои. Ние ставахме толкова по-упорити, колкото гората ставаше по-гъста и ни създаваше повече трудности. На места непобедимата гора затягаше камиона между дърветата и не можехме да мръднем, докато не свалим някое дърво. Това ни струваше дълги часове напрежение. Ехото от ударите на секирите събуждаше ленивата монотонност на гората, в която единствен нашият камион нарушаваше с тракането на мотора си вековния й покой. Дневната светлина едва проникваше между листнатите клони и образуваше странни фигури. До нас достигаше през полумрака цяла гама от смесени звукове. Те приличаха на смях и отчаян вик. Понякога, когато моторът спираше, започваше чудна мелодия на птича песен, каквато никога не бяхме слушали. Пееше не една малка птичка, а хор от гласове, каквито може да запази само една девствена вековна гора. Очарованието на тая мелодия обаче спря, щом запалихме мотора. Камионът скъса грамадната паяжина и продължи да грухти между дебелите дървета. Ние не очаквахме вече да се повтори концертът на неизвестните инструменталисти.
Появиха се маймуни и червени папагали — тукани. С неописуема бързина и смелост те се гонеха по дърветата. Скачаха върху камиона и със заплашителни викове ни следваха. Във въздуха бръмчаха разни насекоми, светещи пеперуди и ята от птици, които нападаха дърветата да търсят скрити паразити за храна.
Изкарахме камиона на открито място и се настанихме за нощуване. Червената, изсъхнала от сушата земя беше дълбоко напукана.
Иван Горилата и Мартин Ларсензвей отидоха на лов.
Игор Незнакомов, седнал на задното стъпало на камиона, чупеше клони и ги хвърляше в огъня. Очите му се взираха в мрачната сянка на гората, откъдето уловените от хищници жертви в лудешкото си въртене да се освободят издаваха, преди да се простят с живота, подлуддяващи стонове на предсмъртна агония. Сенките на пламъка се очертаваха върху фона на гората и между тях се появиха Иван Горилата и Мартин Ларсензвей, натоварени с дивеч. До късно през нощта се наслаждавахме на печените диви пуйки и сочните диви портокали. На сутринта забелязахме, че камионът беше много издраскан. Нуждаеше се от проверка на мотора и гумите. Нещо не беше в ред със скоростната кутия и диференциала. Две гривни на предните ресори играеха напред-назад.
Иван Горилата и Игор Незнакомов се спуснаха да разузнаят на какво сме попаднали, да видят няма ли наблизо река или блато. Невъзможно беше да продължим при това положение. Рискувахме да счупим някоя важна част на камиона.
С Мартин Ларсензвей се качихме на покрива на камиона да разгледаме с далекогледа околността и ако е възможно, да открием нещо, което да задоволи жаждата ни или поне да ни помогне да преодолеем техническите трудности около разклопания камион със спаднали гуми. Почти не бяхме го преглеждали, откак го получихме от вагона в Сиудат Боливар, значи преди повече от девет месеца в края на дъждовния сезон. Камионът се бе движил, макар и пригоден за голяма издръжливост, в изключително неравни и труднопроходими местности. Той беше издържал повече, отколкото му се полагаше. Други резервни гуми нямахме. Да рискуваме още десетки километри из тая неприветлива област, за да стигнем до реката Карони, значеше да причиним някоя непоправима повреда на мотора.
Вляво висок хълм закриваше хоризонта и от него се отделяше рекичка, която отиваше право на север. Иван Горилата и Игор Незнакомов бяха заминали на изток, между храстите, с надежда да намерят някое блато.
Освен тоя хълм, оросяван от малката рекичка, цялата околност беше покрита от трагичното мълчание на един непоносим пустош.
Туктаме се извиваше вихрушка, която отнасяше сухата червена пепел някъде на север. Чу се клопането на гърмяща змия и миг след това се явиха нашите оптимисти, навили на прът убития кротал.
Показахме им хълма, качихме всичко в камиона и го закарахме до рекичката.
Водата извираше под хълма, образуваше малко езеро, на което не се виждаше дъното. Изхвърленият пясък като пръстен заобикаляше чистата прозрачна вода, през която зееше дълбока дупка в невидима глъбина. Бездна от клокочеща вода и мрак. Една гола, без щит костенурка плаваше, оградена от сребристо светещи риби. Това ни подсети да се снабдим с храна, преди да разглобим камиона. След половин час костенурката се печеше на разпалената жар.