Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Сега си добър баща — отбеляза тя, долавяйки нотки на съжаление в собствения си глас.
— Старая се — сериозно отвърна той. — Зная, че имам много да наваксвам, страшно много.
Хелън вдигна поглед към него, неспособна да задуши надеждата, която покълваше в душата й. Спомените му се бяха възвърнали, но той все още си оставаше новият Гейб.
— През последната година минах през ада — замислено каза той с дрезгав глас и в очите му отново проблеснаха сълзи. — Мислех, че никога няма да се измъкна оттам жив. Но нещо ме поддържаше. — Той взе ръката й, притисна я към гърдите си и я задържа така. — Нещо, което се намира точно ей тук — изрече той, — и ти си в него. — Гледаше я изпитателно в лицето, търсейки най-подходящите думи. — Бях такъв глупак, Хелън. — Между веждите му се появи дълбока бръчка. — Мислех си, че любовта ми към теб ще ме направи слаб, ще ме направи по-малко тюлен. — Млъкна и се изсмя невярващо. — Но вместо това тя ме направи силен. Ти… любовта ми към теб… ми даде сили да се върна.
Хелън не разбра кога от очите й потекоха сълзи. Знаеше само, че бузите й са мокри, че сърцето й е станало десет пъти по-голямо, от което й бе трудно да диша. Дори в най-безумните си мечти не си беше представяла, че Гейб ще й признае такова нещо — любовта си към нея. Това надминаваше всичките й очаквания. Беше слисана. Това променяше всичко.
Можеше само да се взира в очите му, сравнявайки чутото с онова, което знаеше за него. Така изминаха секунди, секундите се превърнаха в минути. Гейб извърна глава, ръцете му се отпуснаха надолу.
— Ако все още не ме искаш, аз те разбирам — каза той с покъртителен тон. — Знам как изглеждам. Знам какво ми причиниха.
С възмутен вик, тя го сграбчи здраво, притисна се до него и му се скара:
— Престани! Никога повече не си го помисляй, Гейб. Знам, че те желая. Казах ти го още миналата нощ.
— Завинаги ли? — попита той, настоявайки тя да се обвърже.
Искаше й се да каже да. На повърхността изглеждаше, че пленничеството ни най-малко не е променило Гейб. Ако не нещо друго, то му беше дало необходимото време, за да приеме жизнеутвърждаващата сила на любовта. Но тя вече веднъж си беше получила урока и не вярваше в приказката с щастлив край. Щеше да изчака да види за колко време ще се задържи този нов Гейб, преди отново да му отдаде сърцето си.
— Може би — отвърна тя.
Това беше най-доброто, което можеше да направи.
— „Може би“ е достатъчно — реши Гейб, след като за миг обмисли отговора й.
Привлече я към себе си и вдъхна аромата й, сякаш беше животоспасяващ кислород.
Хелън потръпна, когато доказателството за неговата страст се притисна в бедрото й.
— Нека се любим, Хелън — хрипливо изрече в ухото й той. — През цялото време си мечтаех за това… как ще се любим отново, когато те взема в ръцете си.
Тя потрепери от такова силно желание, беше й трудно да говори.
— Да — прошепна Хелън и се изправи на пръсти, за да му предложи устните си.
Целувките му бяха страстни и непоносимо сладки. Без да бърза, изучи отново всяко ъгълче на устата й, вкусвайки устните й, езика й, сякаш наслаждавайки се на техния вкус и плътност.
Бавно и мъчително разкопча копчетата на горнището на пижамата й. Плъзна ръка нагоре по гърба й, около вдлъбнатината на кръста и по-нагоре, за да обхване едната й гърда. Нежно погали с палец зърното и коленете й омекнаха.
Промълви нещо, изпълнен със задоволство, обърна я плавно към леглото и я положи по гръб върху него. За миг я гледаше на светлината на лампата, изучавайки лицето й, влажните й устни, гърдите й, щръкнали през отвора на разкопчаната пижама.
— Знаеш ли от какво най-много се страхувах? — попита я той.
— От какво?
— Че няма да те видя повече.
От тези думи й стана тежко. Почувства се ужасно виновна, че не е изпитвала същите чувства. Очите й потъмняха.
— Не си тъгувала за мен — разбра той.
Хелън искаше да отрече; да му каже, че е проляла реки от сълзи за него, но не беше така.
— Скърбях за теб, докато ти беше все още е нас — отговори тя, като внимателно подбираше думите си. — Ти присъстваше физически, но никога емоционално.
Той се усмихна много тъжно.
— Никога повече няма да се случи — зарече се Гейб.
— Така ли?
Копнееше да му повярва. Обещанието връзката им да бъде по-дълбока изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.
— Ще направиш ли нещо за мен? — попита я той, като я галеше по бузата.
— Какво?
— Докато се любим — каза Гейб, — искам да ме гледаш.
Тя се усмихна озадачено.
— Защо?
— За да видиш колко много те обичам.
Ето я пак отново — тази дума, започваща с „о“. Една дума, която той толкова рядко бе произнасял в миналото, та тя се съмняваше, че изобщо я има в речника му. И все пак той я казваше за втори път през последните няколко минути.