Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Добре — отвърна тя с тревога.
Той я караше да поема рискове, рискове, които бе поемала и по-рано, а после бе съжалявала.
Гейб разтвори още повече горнището на пижамата й и откри и двете й гърди. Наведе глава пред нея, докато тя не остана без дъх. Дланта на ръката му, загрубяла от работата на терасата, се плъзна по гърдите й и слезе по-надолу.
Той плъзна пръсти под ластика на пижамата й. В същото време се взря дълбоко в очите й. Пръстите му се промъкнаха под дантелената бариера на бикините й. Бузите на Хелън пламнаха. Клепачите й потрепнаха и се затвориха.
— Гледай ме — нежно настоя той.
Тя се подчини и в същото време усети как той прокарва пръсти през венериния й хълм. Две факли на страстта горяха в очите му и превръщаха срамежливостта й в безсрамие. Обзета изведнъж от чувствена жажда, тя разтвори бедрата си за него, позволявайки му достъп до онази част от нея, която се топеше като восък на силен пламък.
Той я докосна бавно, нежно, с обожание. Както и в миналото, знаеше точно как да я възбуди. От гърдите й неволно се изтръгна стон на пълно отдаване. Мъчеше се да задържи очите си отворени, докато неизпитвано досега абсолютно блаженство заливаше сетивата й. Гейб наблюдаваше всяка дребна промяна в изражението й, съобразявайки всяко следващо движение с онова, което виждаше в очите й.
— Моля те — неволно промълви тя и се вкопчи с цялата си страст в раменете му.
Не искаше да бъде сама в това. Искаше той да е с нея.
Явно той бе очаквал тези две думи. За миг смъкна всичките й дрехи и поспря само за да се наслади на великолепната й голота. Посегна да свали собствената си риза и се поколеба.
— Искаш ли да я оставя? — попита я той. Въпросът му я разчувства.
— Не — твърдо отговори тя.
Помогна му да свали ризата си, а пръстите й веднага се насочиха към белезите. Сега те бяха част от него. Ако тя смяташе да поеме риска да го обича отново, означаваше да го приеме изцяло.
Все пак й се наложи да сподави един ужасен вик. Някога гладкото му тяло беше покрито с ръбове и подутини. Дори под мишницата му имаше вдлъбнатина — бяха откъснали парче плът. Обзета от безмълвен ужас, тя гледаше дупката, съзнавайки, че Гейб я наблюдава.
Пръстите й напипаха и белег, който минаваше от ключицата до гръдното зърно.
— От какво е това? — попита тя, проследявайки го с пръст и свито сърце. В гърдите й пламна гняв срещу хората, отнесли се толкова жестоко към него.
Гейб едва-едва поклати глава.
— По-късно. Не сега.
Тя го разбра. Сега не му беше времето. Вече я обземаха объркани чувства. Изпитвайки нужда да го увери колко е пленителен за нея, тя притисна устни върху белега и го проследи с език. Гейб шумно си пое дъх и така й подсказа, че именно от това има нужда.
Преди да свърши нощта, тя щеше да целуне всеки белег по тялото му.
Притисна го назад върху възглавниците, застана върху него и наведе глава, за да покаже, че благоговее пред белезите на гърдите му.
— Обърни се — каза тя след малко.
Той се подчини. На гърба му имаше много повече белези. Трябваха й десет минути, за да ги открие всичките и да ги целуне, а косата й докосваше кожата му като копринен шал. Той лежеше съвършено неподвижно и мълчаливо понасяше ласките й. Най-накрая, когато свърши, тя видя, че е закрил лицето си с ръка, за да скрие мъчителното усещане, което неволно бе предизвикала.
— Съжалявам — извини се Хелън, обзета от разкаяние.
Той дръпна ръката си от лицето и я погледна, а на устните му трепна лека усмивка.
— Аз не.
С тези изненадващи думи той се обърна, сграбчи я в ръцете си и я притисна върху леглото. Целуна я, влагайки цялото си сърце. Страстта им се разпали и всички мисли за миналото се изпариха.
Гейб ловко смъкна боксерките си. Двамата лежаха плътно един до друг. Тялото му беше топло и до болка познато. Целуваше шията й, раменете й, гърдите й и по-надолу — същите онези безсрамни целувки с отворена уста, за които така бе копняла. Най-накрая устните му спряха между бедрата й, предизвиквайки там истинско опустошение, точно както в миналото.
О, небеса! Хелън зарови пръсти в късите копринени кичури на косата му и се вкопчи в него. Гейб отново я доведе до ръба на страстта. Тя отказваше да премине върха без него. Искаше да го гледа в очите, когато това се случеше, за да види какво е крил от нея през цялото това време.
В пълно съзвучие с нейните желания, той се освободи от ръцете й и тялото му се сля с нейното. Това бавно, неумолимо притежание бе всичко, което би могла да желае. Но изражението на лицето му го правеше дваж по-вълнуващо. Бузите му пламтяха от страст; извивката на долната му челюст й подсказваше какво удоволствие изпитва. Страстният му поглед й говореше, че тя е единствената жена на света, която обича, и че я обича безусловно. Фактът, че бе оцелял от неописуемия ужас само за да си дойде у дома, казваше всичко.