Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Още по-обезпокоителни бяха изчезналите Избраници. Демандред настояваше, че са загинали, но тя и Месаана не бяха толкова сигурни. Ланфеар. Ако съществуваше някаква справедливост, времето щеше да й даде Ланфеар в ръцете. Тази жена винаги се оказваше там, където най-малко я очакваш, винаги се държеше така, сякаш има право да се меси в чуждите планове, и винаги се измъкваше невредима. Могедиен. Скрила се беше някъде, но никога досега не бе изчезвала за толкова дълго, без да даде знак за себе си, просто колкото за да напомни на останалите, че и тя е Избраница. Ашмодеан. Предател, поради което обречен, но той наистина бе изчезнал, а съществуването на Шайдар Харан и заповедите, които тя самата бе получила тук, подсилваха убеждението й, че Великият властелин действа по свой собствен път, за да постигне своите собствени неведоми цели.
Избраниците не бяха нищо повече от камъчета върху игралната дъска. Ако Великият властелин я преместваше тук в следващия си таен ход, дали не преместваше също така и Могедиен и Ланфеар, и Ашмодеан дори? Дали Шайдар Харан не бе изпратен да донесе тайни заповеди на Грендал или Самаил? Както впрочем и на Демандред или Месаана? Техният труден съюз — доколкото можеше да се нарече с такова силно име — бе продължил дълго, но никой от тях нямаше да й каже дали получава тайни заповеди от Великия властелин, тъй както и тя нямаше да позволи никога да разберат за заповедите, които я бяха довели тук, или за онези, които я бяха накарали да изпрати мърдраали и тролоци в Тийрския камък срещу изпратените от Самаил.
Ако Великият властелин бе решил да направи ал-Тор Не-блис, тя лично щеше да коленичи пред него… и да зачака търпеливо да се подхлъзне, за да й падне в ръцете. Безсмъртието означаваше неограничено време за чакане. Междувременно винаги щеше да разполага с други „пациенти“, с които да се забавлява. Това, което наистина я тревожеше, беше Шайдар Харан. Тя винаги бе проявявала равнодушие в играта на черан, но Шайдар Харан беше нова фигура на дъската, с неизвестна сила и предназначение.
Странно усещане по мрежата прекъсна мислите й и тя хвърли поглед към жертвата си и изцъка с език от досада. Главата на Стражника беше клюмнала, брадичката му бе почерняла от кръв, докато беше дъвкал езика си, очите му бяха изцъклени и безжизнени. Малко небрежност, и бе допуснала импулсите да нараснат твърде бързо, да стигнат твърде далече. Раздразнена, тя прекъсна потоците. Нямаше смисъл да се опитва да стимулира мозъка на един труп.
Внезапно й хрумна нещо. Щом Стражникът можеше да изпита това, което изпитва Айез Седай, дали и обратното не беше в сила? Не, едва ли. Дори тези глупци биха променили връзката, ако водеше да споделяне на това. И все пак остави тялото и закрачи припряно по коридора.
Писъците, които чу още преди да отвори обкованата с желязо врата, я накараха да въздъхне облекчено. Да убие жената преди да изтръгне от нея всичко, което знаеше, вероятно щеше да означава да остане тук, докато бъде пленена друга Айез Седай. Най-малкото.
— Мииилооост — пищеше жената. — О, Светлина, МИИИЛОООСТ!
Семирага се усмихна. Все пак във всичко това имаше нещо забавно.
Глава 7
Въпрос на мислене
Нинив пристъпи към леглото си и намръщено опипа гривната на ай-дам на китката си. Винаги настояваше една от тях да я носи дори когато спяха, макар това нещо да предизвикваше определено странни и твърде неприятни сънища. Едва ли имаше нужда от това — ай-дам можеше да държи Могедиен също тъй добре, дори да висеше на закачалка, и отгоре на всичко Отстъпницата делеше една наистина малка стаичка с Биргит. Биргит беше възможно най-добрата й охрана, и освен това Могедиен се разреваваше само като я погледнеше. Тя лично имаше най-малкото основание да иска Могедиен да остане жива и възможно най-голямото да желае смъртта й, което оная знаеше много добре. А тази нощ гривната щеше да е още по-малко от полза от обикновено.
— Нинив, те ще ни чакат.
Нинив погледна двата големи пръстена на масата между леглата. Единият беше с жилки и точици в синьо и кафяво, а другият — в синьо и червено: и двата бяха огънати така, че имаха само една страна. Нинив развърза кожената връв на шията си, взе червено-кафявия и го наниза до тежкия пръстен на Лан.
Елейн вдигна синьо-червения пръстен и го изгледа намръщено.
И двата пръстена бяха тер-ангреали, които тя беше направила по подражание на онзи, който сега беше притежание на Сюан, и въпреки простата си външност, се бяха оказали невероятно сложни. Спането с тях отвеждаше спящата в Тел-айеран-риод. Света на сънищата, отражение на реалния свят. Навярно на всички светове — някои Айез Седай твърдяха, че съществуват много светове и че всички тези светове заедно образуват една още по-голяма Шарка. Важното беше, че Тел-айеран-риод отразяваше този свят и имаше свойства, които бяха изключително полезни. Особено след като Кулата не знаеше нищо за проникването в него, поне доколкото те бяха могли да открият.