Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Алекс беше разглеждала тези снимки много пъти, търсейки улики или нещо, което би било от полза за нейното разследване.
— Не исках Джуниър да се сприятелява до такава степен с тях — каза Сара Джоу. — Рийд беше хулиган, син на пияницата на града. А майка ви… има много причини, поради които не исках той да се сближава с нея.
— Избройте някои.
— Главно поради връзката й с Рийд. Знаех, че Джуниър винаги ще бъде на заден план. Безпокоях се само при мисълта, че може да избира между тях. Селина не заслужаваше да избира — каза злостно. — Но Джуниър я обожаваше, без да обръща внимание на това, което му говорех. Страхувах се, че ще се влюби в нея и точно така стана — изведнъж погледна рязко Алекс. — Сега имам предчувствието, че той ще се влюби и във вас.
— Грешите.
— О, сигурна съм. Ще видите, че ще го направи. Вероятно и Рийд. Това отново ще затвори триъгълника, нали? Не искате ли да ги поставите един срещу друг, както направи тя?
— Не!
Сара Джоу злобно присви очи.
— Майка ви беше уличница.
До този момент Алекс внимателно подбираше думите си, но тъй като домакинята започна да клевети покойната й майка, тя остави изисканите обноски настрани.
— Ще направя изключение и ще ви простя тази обидна забележка, госпожо Минтън.
Сара Джоу махна пренебрежително с ръка.
— Няма смисъл. Това е истината. Знаех, че е простовата и груба, още когато я видях за първи път. Беше красива, по свой начин. Много си приличате.
Тя огледа критично Алекс. На младата жена й се прииска да стане и да си тръгне. Единственото нещо, което я възпря, беше надеждата, че Сара Джоу ще се изпусне и ще каже нещо, което би могло да й бъде от полза.
— Майка ви се смееше доста високо, танцуваше твърде вдървено и флиртуваше прекалено добре. За нея емоциите бяха това, което бутилката уиски за пияницата. Прекаляваше с пиенето и не можеше да контролира думите си.
— Това не е осъдително — отвърна Алекс с достойнство. — Светът би бил по-добър, ако хората свободно изразяваха чувствата си. — Думите й останаха глас в пустиня.
— Тя беше това, което мъжете искаха и от което имаха нужда — продължи Сара Джоу. — Селина флиртуваше с всеки мъж. Който я погледнеше, се влюбваше в нея. Тя правеше всичко възможно, за да улесни това.
Чашата преля.
— Няма да ви позволя да петните една жена, която не е жива и не може да се защити! Това е грозно и жестоко от ваша страна, госпожо Минтън!
Стаята, която беше свежа като оранжерия, когато влезе, сега изглеждаше задушна. Трябваше да излезе оттук.
— Аз си тръгвам.
— Още не — каза Сара Джоу и се изправи, когато Алекс стана от стола си. — Селина обичаше Рийд така, както би обичала всеки друг, освен себе си.
— Какво значение е имало това за вас?
— Имаше, защото тя искаше и Джуниър и му го каза. Баба ви, онази глупачка, беше заслепена от идеята за брак между нашите деца. Сякаш аз бих позволила на Джуниър да се ожени за Селина — процеди иронично. — Мърл Греъм веднъж дори ми се обади и ми предложи да се съберем и опознаем по-добре като бъдещи свати. Боже мой, по-скоро бих умряла! Тя беше обикновена телефонистка! — Засмя се пренебрежително. — Селина Греъм нямаше никакви шансове да ми стане снаха. Накарах баба ви и Джуниър добре да проумеят това. Той изпадна в униние и започна да хленчи, докато не започнах да крещя — тя вдигна юмруци, сякаш се канеше да закрещи отново. — Защо не се погледнеше? Тя беше егоистка и малка негодница! А сега и вие.
Пристъпи към малката масичка за чай и застана пред Алекс. Беше по-ниска от нея, но гневът, който беше таила в себе си през годините, я правеше по-силна. Цялата трепереше от гняв.
— Напоследък Джуниър говори само за вас, както някога за Селина!
— Не съм подвела Джуниър, госпожо Минтън. Никога не може да има нищо между нас. Можем да бъдем само приятели и да останем такива, след като свърши това разследване.
— Не разбирате ли? — изкрещя Сара Джоу. — Същото беше и с нея. Тя злоупотреби с неговото приятелство, защото видя, че се е вкопчил в нея като удавник за сламка с напразната надежда, че то би могло да премине в нещо по-сериозно. За вас той е само един заподозрян в убийство. Ще го използвате, както го използва и майка ви.
— Това не е вярно.
Сара Джоу се олюля, сякаш всеки миг щеше да припадне.
— Защо трябваше да идвате тук?
— За да разбера защо е била убита майка ми!
— Вие сте причината! — каза тя, сочейки с пръст към Алекс. — Незаконното дете на Селина!
Алекс отстъпи една крачка назад и едва си пое дъх.
— Какво казахте? — попита задъхано.
Сара Джоу се овладя. Червенината на лицето й се възвърна и то придоби естествения си цвят.