Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
След разпадането на Съветския съюз Борис Багдасарян, бивш командир на съветска подводница, заяви, че е бил капитан на „Ехо II“, сблъскала се с „Таутог“ и че си е съвсем жив. Тъй като съвсем малко хора в Съветския съюз или Съединените щати знаеха, че правителствата им са крили този ужасен инцидент толкова време, думите му не привлякоха особено внимание. Но разказът на Багдасарян се поддържаше от висшите офицери в руските ВМС и съвпадаше с много от подробностите, предоставени от членовете на екипажа на „Таутог“, независимо от малките несъответствия.
Седнал в апартамента си в Москва с цигара в ръката, Багдасарян със слабата си фигура и посивяваща коса приличаше повече на застаряващ професор, а не на съветски морски капитан. Но е бил командир над десет години, преди да поведе подводницата от клас „Ехо II“, която руснаците наричаха „Черната Лила“ на тридневно учебно плаване през юни 1970 г.
Багдасарян беше преживял експериментите от зората на съветските дизелови подводници, оставайки тридесет дни под вода на една от тези, които американците наричаха „Уиски“, независимо от конструктивен недостатък, позволяващ отработените газове да се връщат в подводницата през шнорхела. Към края на месеца екипажът бил така натровен, че краката и дланите на хората отекли почти два пъти повече от нормалното.
Не е чудно, че Багдасарян имаше толкова добре развито чувство за политически цинизъм и желаеше да говори. Особено презираше „замполитите“, политическите офицери, назначавани на всяка подводница. Официално те трябвало да поддържат екипажите верни на комунизма, но Багдасарян ги смяташе за пияници, нахалници и негодни за нищо досадници и не го криеше от тях. Дори се разкрещял на един: „За два месеца си свършил толкова работа на тази подводница, колкото един куфар“ — когато онзи го обвинил, че слуша „упадъчна музика,“ след като пуснал касета на нов поп-певец, за да вдъхнови хората си.
Багдасарян не се боеше и от американците. По думите му веднъж „нападал“ американския боен кораб „Ню Джърси“, като го следял по курса му с пълна пара към залива Тонкин във Виетнам. Можел е да го потопи, стига да му заповядат. Също така е влизал в американски води в опит да следи американска подводница с балистични ракети, която излязла от Гуам, като по-късно подправил доклада от патрула, както постъпваха и някои американски командири. Не беше успявал да следи американска подводница повече от осемнадесет часа — жалък миг в сравнение с подвизите на Мак Белия, — но това стигаше, за да си спечели име на един от най-дръзките командири в Съветския флот.
И все пак през цялото това време беше останал суеверен и изпълнен със страхове от провал. Веднъж забавил тръгването, но не оставил екипажа си без талисмана — плъха Машка. За да печели време, казал на един адмирал, че месото в хладилника на подводницата било от 1939 г.
— Бягството на плъхове от борда е добре известен признак — казва Багдасарян. — Трябваше да забавим тръгването.
Но Черната Лила нямала такъв късмет през онзи съдбоносен ден на 1970 г.
Багдасарян казва, че е водел „Черната Лила“, обозначена като К-108, през редица упражнения и планирани завои във водата, досущ като криволиците, за които бяха предположили на „Таутог“. Рано сутринта на 24 юни подводницата му обикаляла в кръгове на дълбочина от 40 метра и с постоянна скорост от 5 възла.
Излязла на перископна височина, за да улови съобщения от брега. Потопила се отново на 40 метра и предприела завой надясно на 90 градуса. Идеята била да се упражни в проверка за звуци в областта, закривана от шума на собствените й винтове — точно както си бяха помислили американците.
По думите на Багдасарян неговите хидроакустици чули звуци, които разпознали не като американска подводница, а като „имитатор на подводница“ — устройство за обучение, подобно на торпедо, и издаващо същите звуци, както следяща подводница. Четири минути по-късно загубили контакта. Две минути след това се сблъскали.
Случилото се след това в „Черната Лила“ до голяма степен съвпадаше с онова, което моряците от „Таутог“ казват, че са чули, и което са си представяли.
„Черната Лила“ започнала да се навежда напред. Първо на 20 градуса, след това на 30. Подводницата започнала да излиза от контрол.
— Под нас имаше 2500 метра — казва Багдасарян. — Обявих тревога. Заповядах изхвърляне на баласта от носовата част. Никаква промяна. Започнахме да изхвърляме целия баласт. Пак нищо. Подводницата продължаваше да потъва. Дадох заповед за херметизиране на помещенията.
Отговорът — мълчание. Екипажът очевидно бил шокиран.