Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Входната врата на старческия дом се отвори и Рут се извърна. Видя баща си. Лицето му беше изкривено от напрежение, както обикновено на съботните футболни мачове, но изглеждаше ужасно, защото я нямаше обичайната радост. Той профуча покрай нея, хукнал нагоре по хълма към Трето авеню, а Байндър го следваше по петите.
— Дейвис! — викна задъхано Байндър, изненадан от скоростта на дебелия израелец. — Ти и Манкузо на другия фланг!
Дейвис и Манкузо веднага хукнаха в обратна посока, а колата на Грифин зави в улицата и ги последва. Рут остана сама. Тя се огледа за миг, чувайки приближаващите сирени. Виждаше правоъгълниците светлина, появяващи се по околните сгради. Хукна след Бени.
Мартина не се колебаеше. Беше минавала този път преди и сега просто трябваше да го измине отново. Процепът между гърба на „Еделвайс“ и същата като нея сграда на Деветдесета улица беше твърде широк, за да го прескочи, но при следващата сграда на изток той се стесняваше до три метра. Тя хукна по натрупания върху покрива сняг и прескочи разделителната стена към съседната сграда.
На половината на пътя забави ход, защото чу тропането на краката на полицая зад себе си и вика му, отнесен от вятъра, когато сви наляво. После тя се засили и скочи напред и нагоре. Черната алея на процепа между сградите премина под нея. Краката й прескочиха ръба на отсрещния покрив и тя се приземи с идеално парашутистко превъртане върху снега. Изтърколи се с присвити колене. Остана легнала, извади отново пистолета си и зачака да чуе засилването на полицая, който да повтори скока й. После се изправи и насочи пистолета си през пролуката. Той зяпна, размаха ръце и падна по гръб сред облак бял сняг. Нямаше нужда да стреля. Беше убила скоростта му.
Тичайки на зиг-заг, за в случай че той се опита да стреля подире й, тя хукна по покрива на номер 210 на Деветдесета улица и спря в края му. Подаде глава над перваза на пететажната сграда, огледа се на запад, а после на изток. Засега нищо. Но те щяха да дойдат.
Тя прибра пистолета, хвана ледената метална стълба и яхна перилото. Смъкна се до първата противопожарна платформа. После се спусна като моряк по съседните скоби върху фасадата. След десет секунди висеше в края на последната платформа. Не обърна внимание на болката в дланите, когато скочи върху тротоара от три метра височина.
Баум зави откъм булеварда, следван по петите от Байндър, а зад него от Рут. Но Мартина имаше да пресича много по-малко разстояние.
Стройният небостъргач „Рупърт Тауърс“ се намираше точно отсреща й на тридесетина метра от тротоара. Към осветеното стъклено фоайе се извиваше път за коли, а отдясно асфалтът свършваше при висока до гърдите извита тухлена стена. От нея започваше огромен частен парк с извити алеи и голи дървета. Приличаше на малка градска гора.
Тя изчака на южната страна на улицата, подпряла длан върху заснежения капак на една кола и приклекнала леко, за да не могат да я улучат, но и достатъчно високо, за да не я изгубят от поглед. Тримата тичаха по улицата вляво от нея. Отдясно двама мъже също тичаха по хълмчето, размахали ръце и следвани от жълто такси.
Тя вече беше задъхана не толкова от бягането, колкото от ярост. „В дома на майка ми — едва не извика тя. — В дома на собствената ми майка!“ Пребори се с желанието да излезе на открито и да открие огън. „Чакай — заповяда си тя. — Чакай!“ Трябваше да се приближат повече до нея.
Когато Мартина тръгна, Баум беше само на четири коли разстояние, а мъжете отдясно не много по-далеч. Тя хукна с всичка сила през улицата, като се усмихна от удоволствие, щом чу изненадания вик отзад и отгоре на ченгето, което я наблюдаваше откъм противопожарната стълба. Пляскането на обувките й в кишата и скърцането на коженото яке заглушиха виковете на преследвачите. Тя се хвана с ръка за стената, прескочи я и хукна с наведена глава из парка.
Бени все още водеше групата, а Джери Байндър се опитваше да не изостава от полковника. Рут ги следваше наблизо. Не разбираше защо и тя тича като действащо лице от кошмар, внезапно оживял пред очите й. Дейвис и Манкузо я изпревариха, приближиха Байндър и Баум. Държаха пистолетите си вдигнати като олимпийски факли.
Бени стигна стената, подпря се с ръце в горната част, вдигна се и се претърколи от другата страна. Инерцията го изправи бързо. Байндър най-накрая го изпревари, прескочил стената с един невероятен скок. Двамата мъже се хвърлиха подир изчезващия сред парка силует. Дишаха задъхано като локомотиви. Сърцата ги предупреждаваха, че подобен крос не е за тяхната възраст и скоро ще трябва да го прекратят.