Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Фигурата пред тях се бе отпуснала в огромно кресло, което в първия момент Рени помисли за пищно украсен папски престол; едва когато насочената върху него зеленикава светлина се усили, тя забеляза, че креслото е окичено с всевъзможни тръбички, мехури, банки, пулсиращи мехове и прозрачни маркучи, пълни с бълбукащи течности.
Повечето тръби и маркучи, изглежда, бяха свързани с фигурата в креслото, но ако предназначението им беше да й вливат сили, явно не вършеха работата, си както трябва: нещото с безформената глава надали бе в състояние да се помръдне. То се извърна бавно към тях, полюшвайки отпуснатата си върху облегалката глава. Едното око върху застиналото като маска лице сякаш се пулеше от изненада, а другото проблясваше с нескрито цинично любопитство. От темето му стърчаха някакви сплъстени кичури слама и безжизнено провисваха върху бледото като тесто лице.
— Значи вие сте чужденците. — Гласът изджвака като гумени ботуши в кал. То пое дълбоко дъх и меховете изпляскаха и се разпърдяха, докато пълнеше дробовете си. — Жалко, че сте се забъркали във всичко това.
— Кой сте вие? — запита настоятелно Рени. — Защо ни отвлякохте? Ние сме просто…
— Боя се, че вие просто сте застанали на пътя ми — прекъсна я нещото. — Но аз май се държа неучтиво. Добре дошли в Изумрудения, известен като Новия Изумруден град. Аз съм Плашилото — кралят, заради своите грехове.
То произведе бълбукащ звук на отвращение. Нещо се измъкна иззад сянката на краката му и заподскача напред-назад, подменяйки някои от тръбичките. Онемяла от изумление, в първия момент Рени си помисли, че е !Ксабу, но веднага забеляза, че тази маймуна има мънички крилца.
— А сега ще се наложи да се занимая с това невръстно клето създание — продължи фигурата в креслото, като протегна облечения си в ръкавица треперещ пръст към Емили, — което извърши най-страшното от всички възможни телесни престъпления, и то в изключително неподходящ момент. Дълбоко съм разочарован от тебе, чедо.
Емили отново избухна в ридания.
— Значи нея сте търсили?
Рени се опитваше да се ориентира в ситуацията. Изумрудения град… Плашилото… Оз! Този архивен филм!
— А с нас какво ще правите?
— О, боя се, че ще се наложи да ви екзекутирам. — Отпуснатото лице на Плашилото се сгърчи в израз на престорена печал. — Ужасно е, предполагам, но не мога да ви оставя да се мотаете наоколо и да създавате неприятности. Сами разбирате, че попаднахте в разгара на една война.
Той погледна надолу и перна крилатата маймуна с пръст.
— Уидъл, бъди добро момче и смени и филтрите ми, ако обичаш.
ДЕСЕТА ГЛАВА
МАЛКИ ПРИЗРАЦИ
МРЕЖА/СПОРТ: Тигър на каишка.
(Картина: Кастро тренира с играчи на „Тайгърс“.)
Диктор: Епбатрос Кастро е поредният играч с проблематична биография, който се съгласи да му бъде поставен проследяващ имплант като едно от условията в неговия огромен договор — приспособление, което дава възможност на отбора да знае във всеки момент къде се намира той и дори какво яде, пие, пуши или вдишва, — но Кастро може би ще е първият, който ще използва засичащо устройство в импланта, поставяйки по този начин труден за разрешаване юридически казус пред Ай Би Ей и своя отбор „Бейтън Руж Генфуудс Байу Тайгърс“, миналогодишен шампион на Северноамериканската конференция…
Докато майка й се бе зазяпала в някаква жена фалшификат, Кристабел се обърна към огледалото и цъкна с език. Надянала тъмните си очила в магазина, тя си мислеше, че малко прилича на Хана Манкилър от „Потайни шпиони“.
— Румпелщилтскин — произнесе тя, колкото е възможно по-силно. — Румпелщилтскин!
— Кристабел, какво си мърмориш в огледалото? Не разбирам нито дума от това, което казваш.
Майка й я погледна, докато фалшификатът не спираше да говори. Някакъв забързан мъж мина през него и очертанията му се разлюшкаха като локва, в която са стъпили, без да престава да бърбори.
— Нищо.
Кристабел изду долната си устна. Майка й я изгледа с неодобрение и се обърна да доизслуша безплътната рекламна агентка.
— Не искам да ги носиш тук — подхвърли майка й през рамо. — Тези тъмни очила. Ще бутнеш нещо.
— Няма.
— Добре, добре. — Майка й я хвана за ръката и я поведе навътре в магазина. — Ох, тази нелицеприятна възраст…
Кристабел реши, че „нелицеприятно“ означава да издуваш устни, но би могло да означава и да не си свалиш Приказните слънчеви очила. Господин Селърс бе казал, че родителите й не бива да се досетят за специалните очила.